Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Беше Коледа, а тя беше сама в компанията на учебника по граматика. Имаше си половин литър червено вино, консерва сардини в зехтин, парче бри и дълбоко замразено коледно пънче, което бе украсила с три весели джуджета, открити на дъното на едно чекмедже. Спомен от отминало време, когато бялата покривка и червените свещи, великолепните подаръци от съпруга й под салфетката на всеки сътрапезник, букетите от „Лашом“, ароматизираните свещи, кристалните чаши, сребърните прибори възпяваха ликуващата радост и изобилието на Рождество Христово.
По мушамата на кухненската маса тук-там личаха петна, отпечатъци от дъното на гореща касерола, оставена там, защото дръжката пари, а колкото до празничното й угощение, беше го свила от близкия „Ед“34. Беше сменила тактиката. Заставаше на касата, облечена като изискана дама, натъкмена в старите си тоалети, ръкавици, шапка, чанта от крокодилска кожа, слагаше на лентата пакет хляб, нарязан за тостери, и бутилка минерална вода, а в дъното на чантата й се гушеха откраднатите лакомства. На висок глас подканяше, по-бързо, ако обичате, шофьорът ми ме чака, паркирал е неправилно, докато касиерката чукаше едно евро и седемдесет и пет, примирена и впечатлена от нетърпението на арогантната старица.
Такъв е животът, прошепна тя, разпечатвайки пакета с хляба. Имала съм по-добри времена и в бъдеще ще имам. Не трябва да падам духом. Само слабите губят самообладание пред изпитанията. Припомни си, драга ми Анриет, прочутата мисъл, която повтарят препатилите: „Това, което не ни убива, ни прави по-силни“.
Тя въздъхна, наля си чаша вино и с рязък жест отвори граматиката. Насили се да прояви интерес към темата. Сви рамене. Дванайсетгодишен в прогимназията! Беше кръгла нула. По правопис, по граматика, по смятане, по история. Нито една дисциплина, в която да се прояви. Преминаваше от клас в клас, защото майка му го заплашваше и баща му вдигаше врява, но бележникът му отразяваше безславната му училищна епопея. Печални оценки и язвителни забележки от отчаяните преподаватели: „По-лошо не може да бъде“, „Безпрецедентен случай на невежество“, „Да се избягват контакти с този ученик“, „Да бъде вписан в книгата на рекордите в раздела «Мързеливци»…“, „Поне да спеше, без да вдига шум!“.
Според Кевин Морейра душ Сантуш долмените бяха предшествениците на покритите автобусни спирки, Рим е бил построен на авеню „Исус Христос“, крал Франсоа I е бил син на Франсоа 0. Карибско море граничело с Френските кокили. Перпендикулярът бил права линия, която внезапно полудяла и започнала да се мести.
Замисли се за Кевин. Замисли се за Шавал. Каза си, че невежеството и алчността ръководят света. Прокле времето, в което живееше, за което нямаше нищо свято, допи си виното, поигра си с един посивял кичур изтъняла косица и се зае със задачата да реформира обучението по френски език в средните класове.
На 26 декември в седемнайсет и десет Гаетан звънна на вратата на семейство Кортес.
Зое се втурна да го посрещне.
Беше сама вкъщи.
Жозефин и Шърли бяха излезли на разходка, за да ги оставят насаме. Както всеки ден Ортанс и Гари бродеха из парижките улици, за да попаднат на някаква идея за аранжиране на прочутите витрини на „Хародс“.
Гари вземаше със себе си айпода или фотоапарата си, вдигаше яката на сакото си, завързваше шал около врата си, пъхаше ръце в ръкавици, подплатени с вълна.
Ортанс проверяваше дали скицникът и цветните моливи са в джоба й.
Прибираха се щастливи или сърдити.
Мусеха се, всеки в своя ъгъл, или се вкопчваха един в друг на канапето и не разрешаваха на никой да припарва до тях.
Зое ги наблюдаваше и заключаваше, че любовта е нещо сложно. Постоянно се променяше и човек вече не знаеше какво да очаква.
Когато Гаетан звънна отдолу, тя изскочи на площадката, леко задъхана и леко оглупяла. Не знаеше какво да каже. Попита го дали първо иска да остави пътната си чанта в стаята, или да пийне нещо. Той я гледаше усмихнат. Попита я дали няма трето предложение. Тя се обърка и каза, че много се притеснява…
Той отговори, че и той също, и пусна чантата си на пода.
Стояха лице в лице, отпуснали ръце и вторачени един в друг.
Зое си каза, че е пораснал. Косата, устата, раменете, носът най-вече. Беше се издължил. Беше станал и по-мрачен. Гаетан си помисли, че тя не се беше променила. Каза й го и тя си отдъхна успокоена.
34
Верига евтини магазини за хранителни продукти. — Б.пр.