Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Дики, друже, какво ще предложиш на един жаден стар човек тази вечер?
Ще ни се да мислим, че в старата и изтъркана фраза amor vincit omnia има нещо вярно. Уви, ако съм научил нещо през краткия си живот, то е, че точно тази банална реплика е лъжа. Любовта не побеждава всичко. Онзи, който го мисли, е глупак.
* * *
Бъни изтезаваше Камила просто защото беше момиче. В някои отношения тя бе най-уязвимата му цел, въпреки че самата тя нямаше определена вина — най-общо казано, в света на древните гърци жените са по-низши същества, могат да бъдат виждани, но не и чувани. Отношението на елините към жената е проникнало толкова дълбоко, та е оставило неизлечим отпечатък дори върху езика им. Няма по-добър пример за това от факта, че в гръцката граматика — едно от първите правила, които научих — мъжете имат приятели, жените — роднини, а животните — себеподобни.
Бъни бе голям поддръжник на тази гледна точка, но не от желание за елинистичен пуризъм, а от чиста злонамереност. Не харесваше жените, не се радваше на присъствието им, дори и Марион, която се бе самообявила за негов raison d’etre130, бе понасяна без желание, като наложница. Що се отнася до Камила, към нея бе принуден да заема малко по-покровителствена поза — излъчваше снизхождението на стар татко към малоумната му дъщеря. На останалите ни разправяше, че не била в свои води и ни пречела да се замислим за сериозна стипендия. Намирахме това за доста смешно. Да си призная, на никого от нас, дори и на най-умният не му бе съдено да се увенчае с академични постижения през идните години — Франсис бе прекалено мързелив, Чарлс — твърде разпилян, а Хенри — прекалено капризен и странен като цяло, нещо като Майкрофт Холмс в класическата филология. Камила не бе по-различна и като мен тайно предпочиташе лесната наслада от английската литература пред къртовския труд с гръцката. Смешното бе, че горкият Бъни изразяваше загриженост за чуждите умствени възможности.
Сигурно й е било трудно да бъде единственото момиче в един чисто момчешки клуб. По чудо Камила не се опитваше да компенсира с твърдо или заядливо поведение. Остана си момиче, крехко, прекрасно момиче, което обичаше да яде шоколадови бонбони в леглото си. Момиче, чиято коса ухаеше на зюмбюл и чийто бял ешарф се развяваше живописно на лекия ветрец. Момиче, по-омагьосващо и умно от всички други на тази земя. Колкото и да бе странна и прекрасна, като стиска коприна сред гората от черна вълна, Камила изобщо не бе крехкото създание, за което бихте я взели. В много отношения бе хладнокръвна и компетентна като Хенри, реалистична и саможива в заниманията си, а в много случаи и резервирана. Често, когато бяхме извън града, откривахме, че се бе измъкнала сама, отишла при езерото или в избата — веднъж я открих там, седнала в голямата изоставена шейна, четеше, преметнала коженото си палто през коленете си. Без нея нещата щяха да са извън равновесие и ужасно странни. Тя бе дамата, завършваща последователността от черните валета, черния поп и джокера.
Близнаците ми се струваха толкова очарователни, защото у тях имаше нещо необяснимо, нещо, което често бях на ръба да разкрия, но така и не успях напълно. Чарлс, добронамерен и някак ефирен, си бе загадка, но Камила бе истинската мистерия, касата, която никога не съумях да разбия. Никога не знаех със сигурност какво мисли по даден въпрос, а знаех, че за Бъни тя бе още по-необяснима, отколкото за мен. Често, дори в добрите времена, той я обиждаше доста нескопосано, без да иска, но когато положението се влоши, се опитваше да я нагрубява и унижава по най-различни начини, повечето от които обаче попадаха далеч извън целта. Камила оставаше незасегната от намеците за външния й вид, гледаше го с нетрепващ поглед, когато й разказваше най-вулгарните и унизителни вицове, смееше се, щом се опиташе да я нападне заради предпочитанията или ума й, пренебрегваше честите му излияния, подправени с ерудитски цитати, използвани неправилно, и сигурно запаметени с доста труд, за да подкрепи твърденията си, че всички жени без никакво съмнение са по-низши създания от него. Представителките на нежния пол не били предопределени като Бъни, за философия, изкуство и сериозни размисли, а трябвало да си намерят съпруг и да домакинстват.