Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
В този момент вратата беше блъсната толкова силно, че дървото пропука. Филип се огледа объркан.
– Никакъв изход! – продължи той. – А след минути ще разбият вратата... Какво да правя, Господи, за да им се изплъзна!
Ударите ставаха все по-силни. Полицаите се вбесяваха от тази врата, която не можеха да разбият толкова време.
Той постоя няколко мига, хванал главата си с ръце. Опитваше се да мисли, да намери някакво спасително средство. После добави тихо и бързо:
– И аз мисля като вас. Трябва да се опитаме да спечелим време... Мариус винаги е бил мой ангел хранител.
Да барикадираме вратата с мебели! – извика младата жена.
– Не, начинът не е добър. Откритата съпротива може само да ускори събитията.
– А какво искате да направите?
– Да отворя вратата и да се предам... Преди това вие ще се качите на тавана с Жозеф. Скрийте се възможно най-добре, а аз ще се погрижа да забавя формалностите около арестуването ми, за да дам време на брат си да ни помогне.
– А ако ви отведат веднага, а аз остана във властта на тези хора?
– Тогава значи самото небе е искало гибелта ни... Не можем да разсъждаваме, нямаме избор. Чувате ли? Вратата едва издържа... За Бога, качете се бързо, скрийте се добре!
Той подкани Фин с жест да се качи по стълбите; после, когато тя се изгуби в мрака, отиде и дръпна резето.
9
Преди да отвори, Филип бе угасил лампата. Полицаите, които се готвеха да нахлуят в къщата, се спряха изведнъж на прага. Страхуваха се, че тъмнината можеше да крие някоя клопка. Може би бяха отворили пред тях капака, водещ към зимник, може би щяха да ги нападнат в гръб, щом влязат. Черната бездна пред тях ги плашеше.
– Трябва ни осветление – прошепна единият от тях. – Не е възможно да търсим и открием някого в тази тъмница.
– Нямам кибрит у мен – обади се другият полицай.
Господин Дьо Казалис губеше надежда. Не бе предвидил това ново препятствие. Нощта бе като непреодолима стена, която все още го разделяше от Филип.
– Страх ли ви е? – извика той.
Побеснял блъсна полицаите напред и те направиха две-три крачки в стаята.
Филип, който бе застанал прав до стената, край вратата, се шмугна, мина зад гърба им и бе вече вън, след като едва не събори Матеус, който извика:
– Помощ! Ще избяга!
Полицаите се обърнаха бързо. Младежът бе спрял на няколко метра пред къщата. Можеше да избяга, но вече не мислеше за себе си, а за детето. Бе угасил лампата и бе се опитал да избяга, единствено за да спечели време. С кръстосани на гърдите ръце и презрителен вид той попита високо:
– Какво искате от мен, защо ме накарахте да отворя вратата?
Двамата полицаи се бяха спуснали към него и вече го държаха за ръцете.
– Пуснете ме! Виждате, че сам се предавам. Ако исках да се спася, вече щях да бъда далече... Казвайте... Какво искате от мен?
– Имаме заповед да ви арестуваме – отговориха те и го пуснаха изплашени от властния му глас.
– Добре, ще ви последвам, ако ми покажете заповедта за арестуване...
Той влезе в стаята. Преструваше се, че не вижда нито Матеус, нито господин Дьо Казалис. Когато светна лампата и видя бившия депутат и неговия шпионин, той се обърна към полицаите и попита подигравателно:
– Тези господа от полицията ли са?
Тази фраза удари сякаш като с камшик право в лицето благородника. Осъзна каква недостойна роля играе и даде воля на глухия, бушуващ гняв в него.
– Какво чакате? – извика той. – Запушете устата на този негодник, вържете го... Ах, нехранимайко такъв, открих те и този път няма да ми се изплъзнеш!
Задъхан от ярост поиска белезниците, за да ги сложи лично на Филип, който го гледаше със смазващо презрение. Полицаите му бяха връчили предявената към него заповед за арестуване и той бавно я четеше, като търсеше начин да забави още малко момента на изпълнението ѝ.
През това време Матеус изчезна. Той бе запалил лоена свещ, която взе със себе си, и се спусна към стълбите. Щеше да изпълни заповедта на господин Дьо Казалис, който му бе обещал заслужено възнаграждение, ако успее да открадне малкия Жозеф, и сега искаше да се възползва от суматохата, предизвикана от арестуването на Филип.
Матеус бе предпазлив човек, който не правеше нищо лекомислено. От два дни изучаваше навиците на Ейас; знаеше, че градинарят и жена му трябваше да са в Марсилия, и си мислеше, че Филип, разбрал за полицаите, сигурно бе скрил сина си в някоя стая на горния етаж. Разчиташе да намери детето само и лесно да го вземе.