Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Разбирам. А Книгата на Юхан?
- Разглеждали са я само няколко историци. Планирахме на бъдещите читатели да се дава направеното от Силвия копие. Истинската книга трябва да се пази в книгохранилището и да е неприкосновена. Тя е чисто и просто много ценна, за да бъде четена.
- Тоест все едно, че не съществува?
- В известен смисъл - да. Затова пък осигуряваме най-доброто й съхраняване.
Сингсакер благодари за разговора и прекъсна връзката.
Получил нужната му информация, той почти веднага се обади на Силвия Фройд. Според съобщението можеше да се помисли, че тя и Сири Холм ползваха един и същи телефонен оператор: „Обадихте се на номер...” Сингсакер прегледа още веднъж телефонния контакт, изпратен му от Хорнеман. Освен мобилния телефон той съдържаше и домашен адрес. Силвия Фройд живееше на „Сулсиден”. Точно по пътя, ако се тръгнеше от улица „Асбьорнсен” за участъка.
„Сулсиден” бе тронхаймският „Акер Брюге”[34], както и го наричаха тук. „Сулсиден” обаче имаше своя чар, който липсваше на „Акер Брюге” в Осло. Във всеки случай цените на квартирите там не стигаха до небето; барманите в заведенията, разположени в старите докове на тронхаймската корабостроителница, не си приличаха помежду си; а катерите за разходка, привързани за пристана до „Недре Елвехавн”, не изглеждаха като безполезни играчки. И блусовете, звучащи понякога от самото сърце на квартала, от сцената „Докехусет”, ви отнасят от оловносивите дъждовни дни далече-далече, там, където не сияе слънцето на норвежкия материализъм. Същият ефект имаше върху Сингсакер и белегът на челото му.
Силвия Фройд живееше близко до търговския център, но на другия бряг на Ниделва. По разположението на звънците до главния вход, той пресметна, че апартаментът й е на втория етаж. Почти сигурно бе притиснат между двата издадени корпуса и бе лишен от скъпоструващата гледка към помийните ями и строежите на „Братера” с почти неразличимия Мункхолм, на хоризонта на която се наслаждаваха живеещите на горните етажи.
Напразно Сингсакер звънеше отново и отново на вратата на всяка половин минута. Недочакал отговор, той осъзна, че Силвия Фройд или бе излязла някъде, или нямаше да отвори вратата за нищо на света. Затътри се обратно към доковете. Приседнал на една пейка той обхвана с поглед веригата от барове и ресторанти. Слънцето вече бе залязло, но жегата не намаляваше. В заведенията се бе натъпкал много народ и върху водата на стария док танцуваха отраженията на лампи и фенери.
Сингсакер намери в мобилния си телефон снимката, която бе направил тази сутрин. Отпечатването на времето показваше 09:53. Сири Холм би трябвало да е пристигнала в „Егон”, веднага след като си бе тръгна. Той не се съмняваше, че тя се бе срещнала със Силвия Фройд и непознатия. Но защо?
И най-важният въпрос: тази среща имаше ли нещо общо с убийството на Гюн Брита Дале?
От „Сулсиден” се отправи по най-краткия път през „Блумсгербру” към полицейския участък. Надникна в кабинетите, но не видя никого, с когото да поговори. След това взе кола. Бяха се договорили в единадесет часа да е на летището.
Когато в десет и половина му се обади Братберг от участъка, той не без удоволствие й съобщи, че вече е минал през караулката на платеното шосе за Ранхейм. Началничката се интересуваше къде е парчето от острието. Сингсакер го бе оставил на бюрото в кабинета си, което и каза на Братберг.
- Чудесно. Сега ще кажа на Грунгстад да го вземе.
- Господи. Нима по това време на денонощието още е на работа?
- Е, познаваш Грунгстад - засмя се Братберг. - Новите улики му действат горе-долу така, както листата на коката на вестоносците на инките.
- Или както „ Дюрасел” на зайче с пружина - пошегува се в отговор Сингсакер, разбирайки много добре, че тази шега бе от репертоара на трудохолиците или на онези алкохолици, които започват да се догонват от посред нощ.
Част IV
Маска за пълноценност
Природата е безкрайна сфера, чийто център е навсякъде, а обиколката й е никъде.
Паскал, 1670 година
Двадесет и седма глава
Като капак на всичките й беди, през последния етап на полета до Тронхайм на Фелиша се падна място до майка с бебе на ръце, което явно се нуждаеше от нов памперс. Турбулентността се оказа толкова силна, че по време на четиридесет и петминутния полет Фелиша нито веднъж нямаше възможността да стане от мястото си. Когато самолетът започна да каца, тя се опита да разгледа Тронхайм през илюминатора, но не видя нищо друго освен тъмни нощни полета. Никъде нямаше никаква светлинка, нито малък знак за човешко присъствие. Фелиша Стоун бе виждала и преди подобен ландшафт - на Аляска.
34
„Акер Брюге” - престижен квартал на Осло, крайбрежна улица, на която са съсредоточени търговско-развлекателни заведения. Б. пр.