Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Бе излетяла от Ричмънд преди повече от дванадесет часа. След прекачването в Атланта бе принудена да преседи целия полет на трижди проклетата седалка пред аварийния изход. От съображения за сигурност нейната облегалка не можеше да се накланя назад, поради това при наближаването до Лондон вече й се струваше, че кръстът й няма да оцелее до кацането. В самолета, пренесъл я до Осло, не бе по-добре.
- Колко време отнема полетът до Тронхайм? - попита нетърпеливо тя, докато служителката на летището се сражаваше със скенера, неискащ да приеме кода на паспорта й. „Не може ли просто да погледне снимката? - сърдеше се наум Фелиша. - Нима е толкова трудно да се разбере, че аз съм аз?” Най-сетне скенерът изпиука удовлетворено и на екрана пред дамата се появи цялата необходима информация.
- Полетът трае само четиридесет и пет минути - съобщи й дамата. - Казват обаче, че поради вятъра и ненормално топлото време над Трьонделаг има силна турбулентност.
Фелиша изстена.
- А аз си мислех, че съм избягала от жегата - взе си паспорта и тръгна да търси терминала за вътрешните полети.
В осем часа звънна телефонът му. Сингсакер вече от пет часа бе в тъмните краища на страната на сънищата. Между другото, бе попаднал на масата за аутопсии в анатомичен театър. Легнал на масата, той не можеше да помръдне, сякаш се намираше под наркоза, но в съзнание. Аутопсията бе извършвана от доктор Кителсен, който бавно одираше кожата му. След това Кителсен започна да продава одраната кожа. Започнаха наддавания. В края на краищата Сингсакер сам купи кожата си и я наметна върху плещите си като плащ. Събудил се, той съвсем не се чувстваше отпочинал.
- Сингсакер - излая той в измъкнатия от джоба му телефон. Все още не ставаше от леглото.
Полицаят се представи, но той не си спомняше името му.
- Пред вратата ви сме, за да вземем уликата. Чакат я в отдела за експертизи.
Сингсакер седна бавно в кревата и се огледа. Навън се мръкваше. В стаята цареше полумрак, но той бързо съобрази къде е.
- Отскочих до магазина. Кажете, че ще донеса лично вещественото доказателство, но малко по-късно.
Затворил, усети гадене. Гаденето не бе на хубаво. Той мразеше гаденето почти толкова много, колкото и потенето. Спусна внимателно краката си върху килимчето до кревата. Поседя малко на края на леглото, поклащайки се напред-назад. Най-накрая погледът му се фокусира върху нощната масичка. На нея имаше цял куп детективски романи. Върху книгите лежеше безжичен телефон, а до него, на най-горната корица, бе лепнато жълто листче за бележки. За да свикнат очите му с осветлението му потрябва известно време. Разчете лесно акуратният почерк на бележката, но му потрябваха още няколко минути, преди мозъкът му да се включи и да обработи информацията.
Бележката гласеше: „Ресторант „Егон”, хотел „Принсен”, 10:00. Да взема книгата”.
Той отлепи листчето и стана. Да се отключи ключалката отвътре без ключ бе невъзможно и той се измъкна от апартамента по същия път, по който бе дошъл - по въжената стълба. Когато до земята оставаха десетина стъпала, той скочи в тревата. На катерушката седяха деца - момче и момиче. Не разбра с какво се бяха занимавали там, но сега се пулеха към него, сякаш току-що бе паднал от покрива. Той ги поздрави и сви чинно зад ъгъла.
Уд Сингсакер се обади на Хорнеман в дома му.
- Трябва ми телефонният номер на Силвия Фройд.
- Мога да ви изпратя контакта на мобилния телефон - отговори вежливо Хорнеман.
- Да знаете случайно кога си тръгна тя от работа днес?
- Не знам със сигурност, но би трябвало да е рано. Следобед не съм я виждал.
- Още един въпрос - успя да каже Сингсакер, преди Хорнеман да затвори. - Копието на Книгата на Юхан, направено от госпожа Фройд, е много добро, нали?
- Да, така е.
- А как може да се разбере, че не е оригиналът?
- Трябва специално оборудване и тогава веднага се вижда. Лупа, флуоресцентна лампа и други такива. И тогава обаче е необходим известен опит.
- А ако книгата се гледа с невъоръжено око?
- В такъв случай, за да се различи копието от оригинала, е необходимо много остро око.
- Кой от вашите служители може да забележи разликата без допълнително изследване?
- Малцина. Предполагам, че освен самата Силвия никой не може да го направи.
- А ако ви се наложи да проведете експертиза с цел установяване оригиналността на книга, на кого ще възложите това?
- Пак на Силвия.
- Книгите от хранилището дават ли се понякога на читатели?
- Някои от тях се получават много рядко от учени. Получили книгата, изследователите се запознават с нея в присъствието на някой от служителите ни.