Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Не.
— Двамата с Виктор си имахме нашите различия, не мога да го отрека. Но всичко това е в миналото. Винаги съм уважавал мнението му, особено когато става въпрос за хора. Той винаги е бил добър откривател на таланти. Ето защо исках да се запознаем. Имам една идея, която бих искал да обсъдим.
— Ще кажа на Виктор, че бихте искали да поговорите.
— Това не е идея за Виктор Орлов. Това е идея за Никълъс Аведон.
— Аз съм служител на „Виктор Орлов Инвестмънтс“, господин Лазарев. Няма Никълъс Аведон, поне не и където се касае за парите на Виктор.
— Това няма нищо общо с парите на Виктор. Става въпрос за вашето бъдеще. Бих искал да ми отделите няколко минути от времето си, преди да напуснете Копенхаген.
— Опасявам се, че графикът ми е много натоварен.
— Вземете визитката ми, Никълъс. На гърба ѝ е написан номерът на личния ми мобилен телефон. Обещавам да направя така, че отделеното ви време да си струва. Не ме разочаровайте. Не обичам да бъда разочарован.
Габриел кликна иконката за спиране и погледна Ели Лавон.
— Струва ми се, че го спипа — каза Лавон.
— Може би — отвърна Алон. — Или може би Генадий ни спипа.
— Няма лошо да се срещне с него.
— Може да се окаже лошо — възрази Габриел. — В действителност може да се окаже много лошо.
Той плъзна бутона на аудиоплейъра към началото на разговора и отново кликна иконката за пускане.
— Знам кой сте. Всъщност знам всичко, което е нужно да се знае за вас.
Алон кликна иконката за спиране.
— Преносен израз — каза Лавон. — Нищо повече.
— Сигурен ли си в това, Ели? Сто процента ли си сигурен?
— Сигурен съм, че утре сутринта слънцето ще изгрее и вечерта ще залезе. И съм доста сигурен, че Михаил ще преживее едно питие с Генадий Лазарев.
— Освен ако Генадий не му сервира пунш с полоний.
Габриел посегна към компютърната мишка, но Лавон спря ръката му.
— Дойдохме в Копенхаген, за да се срещнат — каза той. — Сега организирай срещата.
Алон взе телефона си и набра мобилния на Михаил. Мелодията на отсрещния телефон прозвуча от високоговорителите на компютъра, както и гласът на Михаил, когато отговори.
— Направи го утре вечер — каза Габриел. — Контролирай мястото на срещата, доколкото ти е възможно. Без изненади.
Затвори, без да каже нито дума повече, и се заслуша, докато Михаил набираше номера на Лазарев. Генадий отговори веднага:
— Толкова се радвам, че се обадихте.
— Какво мога да направя за вас, господин Лазарев?
— Можете да вечеряте с мен утре вечер.
— Имам уговорка с Виктор.
— Измислете някакво извинение.
— Къде?
— Ще намеря някое отдалечено място.
— Нека да не е много отдалечено, господин Лазарев. Не мога да отсъствам повече от час-час и нещо.
— Какво ще кажете за седем часа?
— В седем е добре.
— Ще изпратя кола за вас.
— Аз съм в хотел „Д’Англетер“.
— Да, знам — отвърна Лазарев, преди да прекъсне връзката.
Алон превключи на компютъра от звука, идващ от телефона на Михаил, на предавателя в стаята на Генадий Лазарев в хотел „Империал“. Тримата руснаци се смееха неудържимо. „Сигурно се смеят на мен“ — помисли си той.
44.
Копенхаген, Дания
Вторият ден на форума беше уморително повторение на първия. Михаил остана лоялно до Виктор Орлов през цялото време, като се усмихваше с вида на човек, който е на ръба да извърши изневяра. На коктейла той отново се прилепи към групата на веселите бразилци, които се оклюмаха, когато отказа да се присъедини към тях, за да се повеселят в някои от оживените нощни клубове на Копенхаген. Като се сбогува с тях, той измъкна Виктор от лапите на казахския министър на енергетиката и го поведе към наетата от тях лимузина. Михаил изчака, докато стигнаха на няколко пресечки от хотел „Д’Англетер“, преди да каже, че няма сили за вечеря. Той го направи достатъчно високо, за да бъде уловено от всякакви налични руски предаватели.
— Как се казва тя? — попита Орлов, който вече знаеше за плановете на Михаил за тази вечер.
— Не е това, Виктор.
— Тогава какво е?
— Имам ужасно главоболие.
— Надявам се, че не е нещо сериозно.
— Сигурен съм, че е само мозъчен тумор.
Като се качи в стаята си, Михаил направи няколко телефонни обаждания до Лондон заради прикритието си и изпрати доста палав имейл на секретарката си, за да покаже на киберагентите от Московския център, че все пак е човек. След това взе душ и облече дрехите си за вечерта, което се оказа по-голямо предизвикателство, отколкото си бе представял. „Как се облича човек — помисли си той, — когато предава своя мним работодател, като се среща с ръководители на петролна компания, притежавана и управлявана от руското разузнаване?“ Михаил се спря на обикновен костюм в съветско сиво и бяла риза с френски маншети. Реши да не слага вратовръзка от страх, че ще изглежда прекалено старателен. Освен това, ако имаха намерение да го убият, не искаше да носи аксесоар, който може да се използва като оръжие за убийство.