Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— По същата причина, поради която го правим ти и аз.
— За тайните служби ли работи?
— Той е професионалист, Михаил. И то истински. Може би е пенсиониран служител на СВР и го прави по навик. Но ми се струва, че все още е на активна служба.
— Къде е той сега?
— В хотел „Империал“ заедно с другите двама. Генадий е доста разочарован от условията.
— Откъде знаеш?
— Знам го, защото Мордекай и Одед посетиха стаята му час преди самолетът на „Волгатек“ да се приземи и оставиха нещо миниатюрно под нощното шкафче.
— Откъде знаеш коя е стаята на Лазарев?
— От Отдел 1400 хакнаха системата за резервации на „Империал“.
— Ами вратата?
— Мордекай притежава нова вълшебна отключваща карта. На практика вратата сама се отваря. — Алон върна снимките в папката, а нея прибра в чантата си. — Трябва да знаеш, че Генадий говори и за други неща, освен за качеството на обстановката в стаята му — добави след малко. — Очевидно той очаква с нетърпение да се запознае с теб.
— Имаш ли представа кога може да направи своя ход?
— Не. — Габриел поклати глава. — Но трябва да очакваш, че ходът му ще е коварен.
— Аз познавам ли го?
— Знаеш името му — отвърна Габриел, — но не и лицето му.
— А ако той вземе да ме ухажва?
— Винаги съм смятал, че е най-добре да се правиш на труднодостъпен.
— И виж докъде те доведе това. — Михаил наля още два пръста шампанско в чашата си, но не каза нищо повече.
— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш, Михаил?
— Предполагам, че наред са поздравленията.
— За какво?
— Хайде, Габриел. Не ме карай да го казвам на глас.
— Да кажеш какво?
— Хората говорят, Габриел, особено шпионите. И слуховете, които се носят на булевард „Цар Саул“, са, че ти ще бъдеш следващият началник.
— Не съм се съгласявал за нищо.
— Аз пък чух нещо друго — каза Михаил. — Чух, че това е свършен факт.
— Не е така.
— Както кажеш, шефе.
Алон тежко въздъхна.
— Колко знае Узи?
— Узи знаеше от мига, в който пое работата, че е втори избор на всички.
— Това не е нещо, към което съм се стремил.
— Знам. И подозирам, че Узи също го знае — добави Михаил. — Но от това няма да му стане по-леко, когато премиерът му каже, че няма да бъде шеф втори мандат.
Михаил вдигна чашата си към светлината и се загледа в мехурчетата, които се издигаха към повърхността на шампанското.
— За какво мислиш? — попита Габриел.
— За онзи момент, когато бяхме в Цюрих, в малкото кафене близо до Парадеплац. Беше, когато се опитвахме да измъкнем Киара от лапите на Иван. Помниш ли онова място, Габриел? Помниш ли какво ми каза онзи следобед?
— Струва ми се, че ти казах да се ожениш за Сара Банкрофт и да напуснеш Службата.
— Имаш добра памет.
— Какво имаш предвид всъщност?
— Просто се чудех дали все още мислиш, че трябва да напусна Службата.
Алон се поколеба, преди да отговори.
— Аз не бих го направил, ако бях на твое място — каза той най-сетне.
— Защо не?
— Защото, ако стана следващият началник, те очаква светло бъдеще. Много светло.
Михаил потърка скалпа си.
— Имам нужда да се обръсна — каза той.
— Да, така е.
— Сигурен ли си, че не искаш да пийнеш малко от това шампанско?
— От него ме боли главата.
— Мен също — отвърна Михаил, докато си наливаше още една чаша.
Преди да напусне хотелския апартамент, Алон инсталира малък софтуер от Службата на мобилния телефон на Михаил, който го превърна в постоянен предавател и автоматично изпращаше всички негови разговори, имейли и есемеси до компютрите на екипа. След това той се отправи към фоайето и прекара няколко минути, търсейки познати лица сред тълпата от изтупани нефтени босове. Навън следобедната виелица бе утихнала, но на светлината на уличните лампи се виждаха едрите снежинки, които продължаваха лениво да се носят из въздуха. Габриел се отправи на запад, минавайки по пешеходната търговска улица „Стрьогет“, докато стигна до площада пред кметството. Звънът на камбаните в часовниковата кула отбеляза шест часа. Той се изкушаваше да посети хотел „Империал“, който се намираше недалеч от площада, в покрайнините на увеселителния парк „Тиволи Гардънс“. Вместо това, отиде до една унила на вид жилищна сграда на улица, чието име можеше да произнесе само един датчанин. Като влезе в малкия апартамент на втория етаж, завари Келър и Ели Лавон, приведени пред един лаптоп. От неговите говорители се чуваше как трима мъже разговарят тихо на руски език.