Английското момиче

Михаил си взе от подноса малък сандвич със скариди и го излапа наведнъж.

— Откога ядеш ракообразни?

— Откакто станах англичанин от руски произход, който работи за инвестиционна компания, собственост на олигарха Виктор Орлов.

— С малко късмет — каза Габриел, — това ще е само трамплин към по-големи и по-хубави неща.

— Иншаллах38 — отвърна Михаил, като вдигна чашата си в насмешлив тост. — Пристигнаха ли бъдещите ми работодатели?

Габриел порови в овехтялата си пътна чанта и извади картонена папка. В нея имаше три прясно отпечатани цветни снимки, които той подреди върху масичката за кафе пред Михаил в реда, в който бяха снимани. На тях се виждаха трима мъже, които слизаха по стълбите на малък частен самолет и се качваха в чакащата ги лимузина. Снимките бяха заснети от значително разстояние с фотоапарат, оборудван с дългофокусен обектив. Снеговалежът бе замъглил изображенията.

— Кой направи снимките? — попита Михаил.

— Йоси.

— Как се е озовал на пистата?

— Той има журналистически пропуск за форума — отвърна Габриел. — Римона също.

— За кого работят?

— За един бизнес бюлетин, наречен „Енърджи Таймс“.

— Нищо не ми говори.

— Той е нов.

Усмихвайки се, Михаил вдигна първата снимка, на която тримата мъже слизаха един зад друг по стълбите на самолета. Най-отпред, неприличащ по нищо на учения математик, който някога е бил, слизаше Генадий Лазарев. На крачка зад него бе заместник генералният директор на „Волгатек“ Дмитрий Бершов, а зад Бершов — нисък, набит мъж, чието лице бе закрито от периферията на мека шапка.

— Кой е той? — попита Михаил.

— Не успяхме да разберем.

Михаил вдигна втората снимка, а след това и третата. Лицето на мъжа не се виждаше на нито една от тях.

— Доста е добър, нали? — рече Михаил.

— И ти го забеляза.

— Всъщност е трудно да се пропусне. Той е знаел къде са камерите и е гледал нито една от тях да не го заснеме добре. — Михаил пусна снимките върху масичката. — Защо го е направил според теб?