Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Вършили сте подобна работа в Северно море за „Кей Би Ес Ойл Сървисиз“.
— Точно затова не искам да я върша отново. Освен това, вече съм сключил договор с Виктор. — Михаил се изправи. — Ще ме извините, че не мога да остана за вечеря, господин Лазарев, но наистина трябва да се връщам.
— Но вие още не сте чули останалата част от предложението ми.
— Ако е нещо подобно на първата — отвърна сухо Михаил, — не проявявам интерес.
Лазарев сякаш не го чу.
— Както знаете, Николай, „Волгатек“ разширява дейността си в Европа и на други места. Ако искаме да успеем в това начинание, имаме нужда от талантливи хора като вас. Хора, които разбират Запада и Русия.
— Това предложение ли трябваше да бъде?
Лазарев пристъпи към него и сложи собственически ръцете си на раменете му.
— Външните Хебриди са само началото — каза той, сякаш в стаята нямаше никой друг. — Искам да ми помогнете да изградя петролна компания с истински глобален обхват. Ще ви направя богат, Николай Авдонин. По-богат и от най-смелите ви мечти.
— Аз и сега се справям доста добре.
— Познавам Виктор, той ви дава малко дребни пари от джобните си. — Генадий се усмихна и стисна раменете на Михаил. — Елате във „Волгатек“, Николай. Елате си у дома.
Южният край на залива Кьоге не е място, където двама мъже може да седят дълго в паркирана кола, без да бъдат забелязани, така че Алон и Келър отидоха до най-близкото градче и седнаха в малък, топъл ресторант, където сервираха неприятна смесица от италианска и китайска храна. Кристофър яде като за двама, но Габриел изпи само чаша черен чай. В слушалката му цареше тишина, а пред очите му се нижеха картини на Михаил, който крачи към смъртта си през заснежена брезова гора. На два пъти той понечи да се изправи, подтикван от страх и чувство на безсилие, и двата пъти Келър го накара да седне и да чака.
— Ти свърши работата си — каза спокойно Кристофър с престорена оперативна усмивка на загорялото си лице. — Остави я да стигне докрай.
Най-сетне, час и трийсет и три минути след като Михаил влезе в къщата край морето, Алон чу остро пращене в ухото си, последвано от фученето на вятъра — същия вятър, който разтърси заскрежените стъкла на прозореца на няколко сантиметра от лицето му. След това, за голямо негово облекчение, чу гласа на Михаил, изтънял от студа.
— Ще си помисля за това, Генадий. Наистина ще го направя.
— Не мислете твърде дълго, Николай, защото предложението ми има краен срок.
— С колко време разполагам?
— Бих искал да получа отговор след седмица. В противен случай ще трябва да се ориентирам в друга посока.
— И ако приема?
— Ще ви заведем в Москва за няколко дни, за да се срещнете с останалата част от екипа. Ако и двете страни харесаме това, което видим, ще предприемем следващата стъпка. Ако не, ще останете с Виктор и ще се преструвате, че това не се е случило.
— Защо в Москва?
— Страхувате ли се да дойдете в Москва, Николай?
— Разбира се, че не.
— И не трябва. Павел ще се грижи много добре за вас.
Това бяха последните думи, които си размениха двамата мъже. След това се затръшна врата, включи се двигател на кола и синята светлинка започна да се движи върху екрана на таблета. Когато се приближи до координатите на ресторанта, Габриел извърна глава и видя голям черен мерцедес да профучава сред облак сняг. Михаил бе преживял второто си „гмуркане“. Единственото, което трябваше да направят сега, бе да го измъкнат от морето и да го заведат вкъщи.
Обратното пътуване до Копенхаген продължи четиридесет и пет минути и беше толкова спокойно, че граничеше с досада. Габриел позволи на Келър да кара, така че можа да съсредоточи целия си значителен потенциал за концентрация върху аудиопотока, който се изливаше в ухото му. Нямаше никакъв друг звук, освен тихото боботене на двигателя на мерцедеса и някакво монотонно почукване. Отначало Алон предположи, че има нещо, което се полюшва под колата и се удря в шасито. После осъзна, че това е барабаненето с пръсти на Михаил по подлакътника — нещо, което той винаги правеше, когато бе крайно изнервен.
Обаче, когато слезе от колата пред хотел „Д’Англетер“, Михаил изглеждаше като най-безгрижния човек на света. Като влезе във фоайето, завари бразилците да пият в бара и реши да се присъедини към тях за едно много заслужено питие. След това се качи в стаята си, където нямаше и следа от изключително професионалното претърсване, извършено в негово отсъствие. Дори лаптопът му, който щателно бе претършуван, бе точно както го бе оставил. Той го използва, за да изпрати кратко предупреждение на екипа, разпечатката на което Ели Лавон държеше в ръка, когато Габриел и Келър пристигнаха в тайната квартира на улицата с непроизносимо име.