Английското момиче

След това делегатите се изнесоха в колона към ескалаторите и се отправиха към галерията на горния етаж на центъра за организирания там коктейл. Генадий Лазарев бе пристигнал по-рано и говореше в далечния ъгъл на помещението с двама ирански ръководители на петролни компании. Виктор и Михаил си взеха по чаша шампанско от таблата на минаващия край тях сервитьор и се смесиха с група весели бразилци. Орлов бе обърнал гръб на Лазарев, но Михаил имаше пълна видимост към него. Точно затова той видя, когато руснакът се отдели от иранците и тръгна бавно да пресича залата.

— Сега може би моментът е подходящ да се поразходиш, Виктор.

— Къде?

— Във Финландия.

Обигран участник в коктейли, Орлов извади мобилния телефон от джоба на сакото си и го вдигна до ухото си. После, като се намръщи, сякаш не можеше да чуе, той бързо се отдалечи, търсейки по-тихо място, където да говори. При отсъствието на Орлов, Михаил се обърна с гръб към залата и подхвана сериозен разговор с един от бразилците за възможностите за инвестиции в Латинска Америка. Ала две минути след началото на разговора си даде сметка, че някой стои зад него. Разбра го, защото ароматът на скъпия парфюм на мъжа се наложи над всички други аромати наоколо. Разбра го и по разсеяния поглед на бразилеца. Като се обърна, се оказа очи в очи с човека, чието лице бе висяло на стената в обезопасената къща в Грейсууд. Обучението и опитът му позволиха да потисне всяка друга реакция и да го изгледа безучастно.

— Извинете, че ви прекъсвам — каза мъжът на английски с руски акцент, — но исках да ви се представя, преди да се върне Виктор. Казвам се Генадий Лазарев. Аз съм от компанията „Волгатек — нефт и газ“.