Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
По инструкция на Габриел, той остави светнати всички лампи в стаята и закачи на дръжката на вратата табелката „Не ме безпокойте“, преди да се отправи към асансьора. Фоайето беше море от делегати. Когато се насочи към вратата, видя Йоси — новоизпечения репортер на несъществуващия „Енърджи Таймс“, да интервюира един от иранците. Навън вихрушка от сух сняг фучеше като пясъчна буря над Новия кралски площад. Един черен мерцедес S-класа седан чакаше до тротоара. До отворената задна врата стоеше двуметров руснак. Ако името му не беше Игор, то трябваше да бъде.
— Къде отиваме? — попита Михаил, когато колата рязко потегли.
— На вечеря — измърмори шофьорът Игор.
— Добре — каза тихо Михаил, — радвам се, че го изяснихме.
Руският шофьор не чу забележката на Михаил, но Габриел я чу. Той беше зад волана на едно ауди, паркирано в странична уличка зад ъгъла на хотела. Келър седеше до него, с таблет на коленете си. На екрана имаше карта на Копенхаген, а позицията на Михаил представляваше мигаща синя светлинка. В този момент светлинката се отдалечаваше бързо от Новия кралски площад, като се насочи към квартал на Копенхаген, който не се славеше със своите ресторанти. Алон спокойно завъртя ключа. После погледна към синята светлинка и внимателно я последва.
Скоро стана ясно, че тази вечер Михаил и Генадий Лазарев няма да вечерят в Копенхаген. Тъй като минути след напускането на хотела големият черен мерцедес се отправи извън града със скорост, която подсказваше, че Игор е свикнал да шофира в снежно време. Не беше необходимо Габриел да поддържа същата безразсъдна скорост. Синята светлинка на екрана на таблета на Келър му казваше всичко, което му бе необходимо да знае.
След като напусна южните квартали на Копенхаген, светлинката се премести върху магистрала Е20 и се отправи на юг — към района на Дания, известен като Шеланд. А когато магистралата зави към вътрешността по посока на древния пазарен център Рингстед, светлинката се отдели и се понесе към бреговата линия. Алон и Келър направиха същото и скоро се озоваха на тесен път с две платна, от лявата страна на който се виждаха черните води на залива Кьоге, а от дясната — снежни поля. Те следваха пътя в продължение на няколко километра, докато не стигнаха до селище от летни вили, сгушено край скалист ветровит плаж, и там мигащата светлинка най-накрая спря да се движи. Габриел отби встрани от пътя и увеличи силата на звука на слушалката си. Той чу шума от отварянето на вратата на колата, от стъпки по заснежен паваж и учестеното биене на сърцето на Михаил.
Вилата бе сред най-хубавите в селището. Имаше малка, извита като подкова алея, навес за коли с червен керемиден покрив и терасовидна градина отпред, обрамчена с добре поддържан жив плет и невисока тухлена стена. Дванайсет стъпала водеха до веранда с бяла балюстрада; две декоративни дървета в саксии бяха поставени като стражи от двете страни на остъклената врата. Когато Михаил се приближи, вратата се отвори и Генадий Лазарев излезе на верандата да го посрещне. Носеше пуловер с поло яка и дебела жилетка със северни мотиви.
— Никълъс! — извика той, сякаш насреща си имаше глух човек. — Влезте вътре, преди да премръзнете до смърт. Съжалявам, че ви довлякох чак тук, но никога не се чувствам удобно да правя сериозен бизнес в ресторанти и хотели.
Той подаде ръка на Михаил и го издърпа през прага, сякаш измъкваше давещ се от морето. След това, като затвори доста бързо вратата, Генадий му помогна да съблече палтото си и за момент се вгледа внимателно в трофея, който бе докопал. Независимо от неговата власт и богатство, Лазарев все още изглеждаше като учен, работещ за правителството. С кръглите си очила и сбръчканото чело той имаше вид на човек, който вечно се мъчи да реши някакво математическо уравнение.
— Имахте ли някакви проблеми да се измъкнете от Виктор? — попита Лазарев.
— Не — отговори Михаил. — Всъщност мисля, че той беше доволен да се отърве за няколко часа от мен.