Английското момиче

— Кой ви е казал това?

— Един приятел от „Газпром“ — отговори честно Лазарев. — Провел е кратък разговор с вас в Будапеща, когато сте били там с Виктор.

— Мълвата бързо се разнася.

— Опасявам се, че в Москва няма никакви тайни, Никълъс.

— И аз така чувам.

— В училище ли сте учили руски?

— Не.

— Това означава, че трябва да сте го научили у дома.

— Така е.

— Родителите ви руснаци ли са?

— Както и моите баби и дядовци — отговори Михаил.

— Как са се озовали в Англия?

— По обичайния начин.

— Какво означава това?

— Напуснали са Русия след свалянето на царя и са се установили в Париж. После са отишли в Лондон.

— Вашите предци са били буржоа?

— Не са били болшевики, ако това питате.

— Предполагам, че да.

Михаил сякаш претегли внимателно следващите си думи.

— Прадядо ми е бил средно успешен бизнесмен, който не е искал да живее при комунистическия режим.

— Как се е казвал?

— Фамилното му име е било Авдонин, което в крайна сметка е променил на Аведон.

— Така че истинското ви име е Никита Авдонин — отбеляза Лазарев.

— Николай — поправи го Михаил.

— Мога ли да ви наричам Николай?

— Ако желаете — отговори Михаил.

Когато Лазарев заговори отново, беше на руски език.

— Били ли сте някога в Москва? — попита той.

— Не — отговори Михаил на същия език.

— Защо?

— Никога не съм имал причина да го направя.

— Не ви ли беше любопитно да видите откъде произхождате?

— Англия е моят дом — отвърна Михаил. — Русия е страната, от която е избягало семейството ми.

— Били ли сте противник на Съветския съюз?

— Бях твърде млад, за да бъда противник.

— А настоящото управление?

— Какво за него?

— Споделяте ли мнението на Виктор Орлов, че нашият президент е авторитарен клептократ39?

— Може и да се изненадате, господин Лазарев, но двамата с Виктор не си говорим за политика.

— Това определено ме изненадва.

Михаил не каза нищо повече. Лазарев изостави темата. Погледът му се премести от Бершов на Жиров, преди отново да се спре на Михаил. Когато заговори, пак беше на английски език.

— Предполагам, че сте прочели за постигнатото с британското правителство лицензионно споразумение, което ще ни позволи да извършваме сондажи в Северно море.

— Две новооткрити нефтени полета край бреговете на Външните Хебридски острови — отвърна Михаил, сякаш четеше от проспект. — Прогнозен добив в края на срока — сто хиляди барела на ден.

— Много впечатляващо.

— Това ми е работата, господин Лазарев.

— Всъщност това е моята работа. — Генадий замълча, после добави: — Но бих искал вие да я ръководите за мен.

— Проекта „Външни Хебриди“?

Лазарев кимна утвърдително.

— Съжалявам, господин Лазарев — каза Михаил почтително, — но аз не съм проектен мениджър.