Английското момиче

Форумът се провеждаше в „Бела Сентър“ — грозна конгресна сграда от стъкло и стомана, която изглеждаше като гигантска оранжерия, паднала от космоса. Глутница репортери стоеше, треперейки от студ, зад опънатата пред входа жълта лента. Повечето от пристигащите ръководители имаха достатъчно разум да не обръщат внимание на подвикваните от тях насмешки, но не и Орлов. Той спря, за да отговори на въпрос за внезапното покачване на световните цени на петрола, и се възползва невъздържано от тази възможност, така че скоро говореше въодушевено по теми, вариращи от изборите във Великобритания до репресивното отношение на Кремъл спрямо движението за демокрация в Русия. Габриел и екипът му чуха всяка негова дума, защото Михаил стоеше до Виктор пред камерите, държейки в ръка мобилния си телефон. Всъщност именно той най-сетне сложи край на импровизираната пресконференция на Орлов, като го хвана за ръкава на сакото и го дръпна към отворената врата на центъра. По-късно една британска репортерка щеше да отбележи, че за първи път е видяла някой — който и да е той! — да се осмели да докосне дори и с пръст Виктор Орлов.

След като влезе в сградата, Орлов се развихри. Той присъства на всички дискусии, които бяха включени в сутрешната програма, посети всеки щанд на етажа на изложението и стисна всяка протегната ръка по пътя си, дори и на хора, които го отвращаваха.

— Това е Никълъс Аведон — казваше той на всеки, който можеше да го чуе. — Никълъс е моята дясна ръка, а и лявата. Никълъс е моята пътеводна звезда.

На обяда нещата бяха коренно различни — Орлов изрази одобрението си за шведската маса без специално отредени места, за отсъствието на алкохол и на свинско месо от уважение към многото делегати от мюсюлманските страни. Орлов и Михаил минаха край масите, без да хапнат нищо, и след това отидоха на първото следобедно съвещание — мрачна дискусия за поуките от нефтения разлив в Мексиканския залив. Генадий Лазарев беше сред присъстващите и седеше два реда по-назад, вдясно от Орлов.

— Като убиец — промърмори Виктор на Михаил. — Обикаля за плячка. Само въпрос на време е кога ще извади оръжието си.

Забележката му се чу ясно в малкия апартамент на улицата с непроизносимо име и изразените чувства бяха споделени от Габриел и останалата част от екипа му. Всъщност благодарение на камерата, висяща на шията на Йоси, те имаха и снимков материал, който го доказваше. По време на сутрешната сесия на форума Лазарев се бе държал на безопасно разстояние. Но сега, докато следобедът бавно напредваше, той се приближаваше все по-близо до целта си.

— Той е като реактивен самолет в зона за изчакване — каза Ели Лавон. — Просто чака от кулата да му дадат разрешение да се приземи.

— Не съм сигурен, че метеорологичните условия на земята ще му позволят да го направи — отвърна Алон.

— Кога очакваш да се отвори прозорец?

— По време на това — отвърна Габриел, като почука с показалец върху последната тема от програмата за първия ден. — Точно тогава ще го приземим.

Което означаваше, че той и екипът му щяха да бъдат принудени да издържат още два часа това, което Кристофър Келър нарече „петролни брътвежи“. Имаше много скучна реч от един индийски министър за бъдещите енергийни нужди на втората най-гъстонаселена страна в света. След това критична лекция на новия президент на Франция за данъчното облагане, печалбата и социалната отговорност. И най-накрая се състоя удивително честна дискусия за опасностите за околната среда, свързани с технологията за добиване на нефт, известна като хидравлично разбиване. Не бе изненадващо, че Генадий Лазарев не присъства. Обикновено руските петролни компании считаха околната среда за нещо, което трябва да се експлоатира, а не да се опазва.