Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
– Господарката ми направи нещо, което да вземеш със себе си по време на пътуването с делегацията.
– Виждам, че слуховете бързо се разнасят.
Тя светва.
– Толкова се гордеем с теб.
Прилича на бродиран свитък, но щом се опитвам да го разгъна, откривам, че е зашит.
– Предназначено е единствено за очите на краля на Англия, подарък от Белия лебед.
Усмихвам се.
– Силно се съмнявам, че ще бъда в положение да му връча подаръка лично, но кажи на господарката си, че ще направя всичко по силите си да изпълня желанието ѝ.
След няколко дни отивам да потърся Бен Хаду, пред приемната му се натъквам на цяла тълпа просители, а вътре той е въвлечен в спор между търговци, който определено става все по-разгорещен: оказало се, че някаква пратка от скъп френски сапун била открадната. Ощетеният търговец размахва бележката от товарителницата, която показва, че стоката му е отпътувала от Марсилия предишния месец и е била разтоварена в Сале.
– Това е гнездо на пепелянки и мошеници! – крещи той и се удря в гърдите. – А този... този... крадец... – Той посочва обвинително с пръст мъж с дълга брада, който се хили на нарастващия гняв на опонента си. – Той има много приятели сред тези пепелянки. – Във всички посоки хвърчи слюнка. – Напълнил им е ръцете...
Бен Хаду се разсмива.
– Доколкото знам, змиите не са благословени с ръце, Си Хамед.
Търговецът не може да спре тирадата си: керванът му бил нападнат от разбойници в гората на Мармора и някак – странно как – сапунът му се появил на пазара в Мекнес, където евреите го продават на висока цена. Той бръква в джоба на робата си, изважда опакован калъп и го поднася под носа на Бен Хаду.
– Сапун от чист зехтин, ароматизиран с лавандула от Прованс! Само аз предлагам тази марсилска стока. Откъде се е взел тогава?
Бен Хаду взема калъпа от ръцете му, разгръща опаковката и го поднася под носа си.
– Лавандула ли? Това ми мирише на бадеми, хубави марокански бадеми.
След дълга заключителна реч той отсъжда в полза на брадатия мъж, а Си Хамед си тръгва, проклинайки.
– Ще пренебрегна богохулствата ти – провиква се Калайджията след него.
След това се обръща към другия човек и стисва ръката му.
– Ще изпратите кутия сапуни в дома ми, нали така?
Ухилват се заговорнически един срещу друг и брадатият мъж си тръгва доволен.
Бен Хаду се обръща към мен и повдига едната си вежда. Винаги съм се чудил откъде идва състоянието му: заплатата му не е малка, но с нея не би могъл да поддържа две къщи в Мекнес и една във Фес, както гласят слуховете, да не говорим за керваните в пустинята, които притежава. Разбира се, не казвам нищо: дискретността е от жизнена важност за длъжността ми.
– Султанът ви вика, мисля, че иска да обсъдите подробности около пътуването на делегацията, сиди.
– Тръгваме в края на седмицата. Събра ли си багажа? – пита по пътя. Изражението му е цинично. Знае добре, че нямам свои вещи.
– Готов съм, ако това имате предвид.
– Мастила, тръстикови клечки, солидно количество египетска хартия.
– Разбира се.
– Надявам се, че имаш подходящи дрехи?
Свивам рамене.
– Аз съм роб, какво значение има?
– Външният вид винаги е от значение. Ще се появиш в присъствието на английския крал и благородниците му. Важно е да си облечен добре, те ще съдят за Мароко и властта на султана по такива подробности. Това, че и най-незначителният член на делегацията ни е богато облечен, ще им покаже нашата сила, ще подсили позициите ни по време на преговорите.
Най-незначителният член... почти бях започнал да мисля, че Бен Хаду е приятел. Глупав Нус-Нус: един евнух и роб няма приятели.
Точно завиваме към колонадата, която води към покоите на султана, когато от харема се разнася невероятна врява: охкане и крясъци, а на фона на общата олелия – нестихващи женски писъци. И двамата застиваме на местата си ужасени и се поглеждаме един друг. Шумът е изключително тревожен.
– Мъртвородено – излага предположението си Калайджията.
– Или смърт – извръщам се към него, а сърцето ми започва да бие все по-бързо. – Вие вървете при Исмаил, а аз ще отида да проверя какво се е случило.
Той кимва и тръгва напред, доволен, че няма да бъде замесен в объркания живот на жените зад желязната порта. Аз заставам пред стража на харема.
– Какво става тук?
Пазачът, едър мъж от племето Асанте, с лице сякаш издялано от камък, ме поглежда хладно.
– Имаш ли пропуск?
– Султанът ме изпрати да проверя за какво е тази врява – лъжа аз.
Той се взира в мен известно време, после се отмества встрани и ме пуска да вляза. Тръгвам забързано по посока на шума с пълното съзнание, че доближавам покоите на Алис и стомахът ми се свива на ледена топка.