Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Цяло състояние, знам си го. Ала продължавам да упорствам.
– Тя е английска дама. Не е ли срам за страната ви да бъде тук?
Стисва устни.
– Потурчила ли се е?
Що за груб израз.
– Само на думи, сър, не и в сърцето си. Ако не беше приела исляма, нямаше да оцелее дълго.
– Тогава не мога да направя нищо за нея, щом се е превърнала в ренегат, независимо по принуда или не.
– Сър, ако не ѝ помогнете, боя се, че нито тя, нито малкият ѝ син ще доживеят до края на годината.
– Не мога да съм полезен в този случай. Тя вече е мохамеданка, както и хлапето ѝ. Трябва да мислите за себе си.
– Това не е много християнско от ваша страна... сър.
Погледът му изведнъж става пронизващ.
– Не съм свикнал да получавам съвети от негър без топки!
Опитвам се да прикрия гнева си. Пресягам се през масата за купа с крехки мръвки и му предлагам да си вземе с усмивка.
– Простете ми, прекалих. Приемете извиненията ми. Сигурен съм, че това ще ви се услади, истински деликатес.
Укротен, той бодва една с вилицата си, нарязва я на две и опитва.
– Ммм. Невероятно вкусно. Какво е?
– Овчи тестиси, сготвени в петгодишна мазнина – отговарям донякъде удовлетворен и гледам как пребледнява и започва да трие плътните си устни. Щом Бен Хаду се връща, аз се извинявам и си тръгвам.
Преговорите на следващия ден не започват добре: посланикът е оставил шапката в покоите си, но е проявил наглостта да вземе перуката. Коментарът на Исмаил, че това е преднамерена обида, не закъснява, а след това злобно обявява, че не може да работи с неверник, който дори няма възпитанието да свали ботушите си в цивилизована компания. Посланикът възразява, че англичаните не работят по чорапи, но Исмаил е непреклонен. Щом сваля ботушите, всички разбираме защо толкова настояваше да остане с тях: чорапите на сър Джеймс са в окаяно състояние, с дупки на кутретата и петите. През останалата част от срещата той е очевидно смутен и през цялото време се опитва да крие краката си.
Разговорите за бъдещето на Танжер очевидно няма да доведат до нищо, тъй като Исмаил е настроен свадливо. Накрая сър Джеймс вижда, че губи всички шансове за мир или примирие и се съгласява със сроковете, но при едно условие.
– Сър, тогава ще трябва да ви помоля да изпратите свой посланик, който да ме придружи до Англия, за да се срещне с крал Чарлс и съветниците му и да продължат дискусията по този въпрос.
След кратко обмисляне Исмаил се съгласява, което е истинска изненада за мен. Очевидно и посланикът не го е очаквал, явно си е въобразил, че е спечелил точка, и решава да избърза с въпроса за английските роби. Но Исмаил е непреклонен по отношение на цената за откупа.
– По двеста испански сребърника за всеки човек или нищо.
Сър Джеймс въздъхва тежко.
– Освен това стои и проблемът с англичанката в харема ви.
– Англичанка? – повтаря Исмаил, сякаш не е сигурен дали е чул добре.
– Алис Суон, струва ми се.
Седнал до султана, за да водя бележки, навеждам глава и отчаяно затварям очи. Тези англичани са така смущаващо директни! Имат ли представа, че е безкрайно грубо да се хвърлят направо в толкова деликатна тема като бик в розова градина. Но Исмаил, изглежда, се забавлява.
– В покоите на двореца ми има хиляди жени от всички страни на света – перчи се той. – Има жени от Франция, Испания, Италия, Гърция и Турция; дами от Русия и Китай, от Индия и бреговете на Нюфаундленд. От джунглите в Гвинея и Бразилия, пристанищата на Ирландия и Исландия. А вие искате да отведете една-единствена англичанка?
– Тя е моя сънародничка и разбрах, че баща ѝ е бил пламенен поддръжник на бащата на нашия крал в края на живота му. Убеден съм, че държавата ни ще ви бъде много благодарна, ако ни я върнете.
Исмаил дори не мигва.
– Благодарността не струва нищо. Белия лебед... ах, Белия лебед е безценен. Но дори и да успеем да се договорим за определена цена (което, разбира се, няма да се случи, тъй като тя ми е изключително скъпа), жената е приела истинската вяра и не би пожелала да остави малкия си рай тук, нито детето си. Нашият син Мохамед е сред престолонаследниците на тази държава, не може да отиде никъде без моята благословия.
– Аз... разбирам. – Посланикът е сконфузен, стрелва ме с обвинителен поглед. – Значи, се връщаме на въпроса с мъжете пленници...
Султанът махва с ръка, отегчен е от всичко това.
– Ела, Нус-Нус. – Обръща гръб на англичанина – непростима обида – и си тръгва, без да каже нищо.
На следващия ден сър Джеймс Лесли и свитата му си тръгват. Аз съм сред изпратените да ги придружат до северния път. Също и Самир Рафик. Трудно може да се прецени кой кого шпионира. При все че тафраутинът говори съвсем малко или никакъв английски, виждам как наблюдава мен, Бен Хаду и Каид Омар при всяка дума, която си разменяме. Сър Джеймс е рязък с мен и не ме поглежда в очите. Мисля, че ме обвинява за вчерашния си срам. Докато се сбогувам с него по английски маниер, с помахване с ръка, питам дали ще повдигне въпроса пред по-влиятелни лица, когато се върне в Англия, но той ми отговаря само: