Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
– Книгата е затворена в това отношение – и подкарва коня си напред, за да настигне съветника и Калайджията, за официално сбогуване.
– Какво беше това? – пита Самир с изсеченото си лице, изгарящо от любопитство.
Аз прикривам разочарованието си.
– Нищо, което да те интересува – отговарям кратко.
– Той никога няма да те пусне да си отидеш, нито пък Момо – казвам на Белия лебед при следващата възможност да посетя харема. – Съжалявам, Алис, опитах.
Очите ѝ се напълват със сълзи. Влагата прелива и се плъзва надолу, като размазва грима ѝ. Тя избърсва сълзите си гневно, сякаш и собственото ѝ тяло я предава като останалата част от света. По безупречното ѝ лице остават черни следи. Ръката ме сърби да се протегна и да докосна бузата ѝ, но тя не е в настроение.
– По дяволите! И те да вървят по дяволите! По дяволите всички мъже! – Вдига поглед. – Прости ми, Нус-Нус, не те слагам в това число.
Не знам кое би ме карало да се чувствам по-зле: да бъда в това число или да не влизам в категорията на мъжете.
28
От няколко седмици Момо страда от ужасни кошмари; два пъти го заварвам да ходи насън. Снощи се събудих и го открих да стои във вътрешния двор.
Чувала съм, че когато френският крал бил дете, майстор на име Камю му направил миниатюрна карета с коне, лакей, паж и пътничка и фигурките можели да се движат като истински. Щом повиках сина си по име, той се извърна към мен, лунната светлина се отразяваше в очите му, но приличаше на някое от онези изобретения: идеално подобие на човешко същество, но лишено от душа, празно отвътре.
– Момо! – извиках го нежно. – Какво правиш?
Той ми отговори монотонно:
– Трябва да съм готов.
– Готов за какво?
– Той идва да ме убие.
– Кой идва?
Не ми отговори, просто стоеше, а лунният блясък се отразяваше в погледа му.
– Миличък, ела с мен, нека те сложа в леглото. Там ще си в безопасност.
– Никой не е в безопасност.
Потрепервам.
Накрая все пак успявам да го върна в леглото, той веднага заспива и не помръдва до сутринта, но аз лежа будна през останалата част от нощта. Тази сутрин, докато го обличам, питам го:
– Как се разбираш със Зидан?
Той ми хвърля бърз мрачен поглед, очите му са станали почти черни.
– Той ми е брат.
– Да не ти е направил нещо?
Добива отбранително изражение.
– Не.
– Сигурен ли си?
Той кима, но не ме поглежда.
– И не те е заплашвал по някакъв начин?
– Глупава мама. Той ми е приятел.
– Ако го направи, трябва да ми кажеш, Мохамед. Обещаваш ли?
– Обещавам, мамо.
– Сигурна съм, че баща ти не искаше да те нарани, когато те удари онзи път. Мислеше за друго. Беше ядосан на мен, а нали знаеш, че когато се разгневи, ами... не може да се сдържа. Но той те обича много, Мохамед, никога не се съмнявай в това.
Момо кима сериозно, тъй като, естествено, е прекалено малък, за да разбира. Той е толкова смел малък мъж, а още е почти бебе. Трябва да го спася, независимо какво ще ми струва, защото когато не съм с него, сърцето ми се свива като юмрук.
Имам план, план, който ми хрумна през часовете, в които се взирах в тавана през последните нощи. Научила съм се на много неща в мароканския двор. Научила съм се на лукавство, наблюдателност и самостоятелност. Научила съм малко арабски, но не показвам знанията си: слушах как Зидана дава напътствия на прислужниците си и им разказва за отровите. Научила съм се да показвам второ лице, както ме посъветва Нус-Нус, да се усмихвам, вместо да плюя и дера. Научила съм се да показвам наслада дори когато се чувствам наранена и унизена; накратко, научила съм се да бъда толкова добра актриса, че. Бих могла да изляза на сцената редом с най-добрите уличници в Лондон.
А малката ми прислужница Мамас, дъщерята на готвача, ми помага с допълнителни очи и уши. Показа, че е умел шпионин. Изглежда толкова мъничка и невинна, още е почти дете, така че езиците се развързват пред нея. Задава въпроси, които друг не би посмял да зададе. Сприятелила се е с момчето на билкаря и благодарение на това, че познава необичайни съставки, след като е отраснала в кралската кухня, може да говори с него за най-различни неща. Тя е истинско съкровище. Заради баща си Малик, готвачът на султана, може да се разхожда навсякъде из двореца, трябва само да каже, че отива при баща си. Но рядко ѝ се налага да дава обяснения, всички познават малката Мамас, с прекрасните ѝ черни очи и усмивката с липсващи зъби.