Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Жените също са отишли да се молят в джамията, тъй като впоследствие чувам, че Алис била толкова съсипана, че се държала като подивяла, и решили, че ще е по-добре да остане в покоите си, където ръмжи като див звяр, къса си дрехите и дере бузите си до кръв. На следващия ден отивам в харема и във всички посоки виждам следи от лудостта ѝ: парче от дреха на една страна, капки кръв на друга, сякаш е прокълнато създание, след което никой не иска да почисти.
Сърцето ми копнее да я видя, но когато искам да я посетя, казват ми, че се е затворила в апартамента си и отказва да види когото и да било – че е загубила разсъдъка си и отново се държи животински, по начин, който е срам за всеки добър мюсюлманин и издава неверническата ѝ душа.
Ден преди отпътуването на делегацията съм извикан от Зидана. Тя прелива от радост: излъчва я като слънчева светлина. Беше констатирано, че смъртта на сина на Белия лебед е естествена, сърдечна криза в резултат на дефект, който може да е носил в себе си още от раждането, и не са възбудени никакви подозрения към нея. В допълнение към това Исмаил прекара предишната нощ в компанията ѝ (въпреки че не ми беше наредено да го запиша в дневника), а изобщо не поиска да види Алис, уведомява ме тя със задоволство. Изглежда, момчето му е било по-скъпо от майката.
Тя ми подава торба от телешка кожа, пълна с монети и бижута, които да използвам, за да открия желания от нея еликсир; или да убедя човека, който го приготвя, да дойде в двореца в Мекнес. Докато ми я подава, хваща ръцете ми.
– Благодаря ти, Нус-Нус, при всичките трудности, които сме срещали през годините, ти доказа, че си истински приятел и верен слуга.
Тръгвам си и започва да ми се гади.
Имам още една задача, преди да тръгна с Бен Хаду, и тя е да предам задълженията си в двора и дневника. Ужасявам се от това: между двама ни със Самир Рафик съществува смъртна вражда. Нямам желание да се доближавам до него и с натежало сърце се връщам в стаичката си. Но мъжът, който ме чака там, не е Самир, не е дори мъж, а слабо, грозновато момче. Представя се като Азиз бен Фауд и предвидливо се е сетил да вземе собствените си пособия за писане: мастила, пера и преносимо писалище. Докато му разяснявам задълженията му, той ме изненадва с разбиране и бърз ум. Почеркът му е елегантен, редовете правилно подредени. Следи прехласнато всяка моя дума и изпълнява каквото съм му казал точно и без възражения.
Наблюдава ме, докато откривам бележката относно раждането на Момо и добавям в празното поле, което винаги се оставя за такова развитие на нещата: Емир Мохамед бен Исмаил е обявен за мъртъв на Третия 5-и ден, зу алкада 1091 година по хиджра, Господ да го благослови.
– Бедното момченце – промълвява тихо Азиз. Изненадан съм от сълзите в очите му.
Подавам му дневника и той го поема с две ръце, изпълнен с благоговение, погалва корицата, сякаш е живо същество, и грижливо я мушва в предпазния калъф.
– Ще го пазя с цената на живота си, господине – обещава, – няма да е нужно да ми се карате, когато се върнете. Ще се постарая да поддържам високия ви стандарт.
Не си спомням кога някой се е отнасял с мен с такова уважение; имам чувството, че не го заслужавам.
Казах, че имам да изпълня още една задача: всъщност предаването на дневника беше последното ми официално задължение. Има още нещо, което е неформално, но най-важно от всичко.
Султанът не напуска покоите си през целия ден. Ето защо след последната молитва на излизане от джамията вместо да завия наляво и да се върна в кралския апартамент, мога да завия надясно и да се отправя към града.
В медината е зловещо през нощта. По празните тесни пътечки ехото от стъпките ми звучи, сякаш някой ме следи, и през цялото време поглеждам през рамо. През една врата се стрелва котка и сърцето ми подскача. Звукът от собственото ми потропване на една врата ми се струва толкова силен, че едва ли не очаквам да се появят стражите.
Даниел ар-Рибати отваря вратата и в първия момент и двамата се взираме един в друг. Убеден съм, че този ден е струвал много и на двама ни: той изглежда измъчен, вероятно и аз не изглеждам по-добре.
– Влизай, Нус-Нус – подканя ме той. Прегръщаме се. Вече сме повече от приятели, ние сме съучастници в обща рискована задача.
Още не съм успял да задам въпроса, който така искам, а той се усмихва и кимва към тавана. Влизаме в стаичка на горния етаж, осветена от малка свещ. В златния кръг на светлината се вижда мъничка фигурка, завита с раирано одеяло. Коленича до нея и хващам ръчичката, която се показва, в своята.