Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
– Вечен живот? – не успявам да прикрия скептицизма в гласа си.
– Стига да получа десет-петнайсет години влиятелност, това ще ми е достатъчно, за да видя как Зидан безпрепятствено се установява като безспорен престолонаследник.
– Убеден съм, че сте в състояние да гарантирате успеха му и сама. Успяхте да направите толкова неща през последните девет години.
– Исмаил обожава светлия червей на Лебеда! Засипва малкото изчадие с подаръци и похвали. Виждал ли си огромната златна гривна, която му е дал?
Настъпва моментът да играя опасна игра.
– Баща му обича да го глези. Едва преди седмица изпрати разкошна кошница с бижута и лакомства за момчето. През цялото време го разнася из двора, показва го на посетителите, нарича го прекрасен малък емир. Изненадан съм, че не сте премахнали това препятствие пред своя Зидан досега.
Тя ме поглежда озадачена.
– Защо казваш това сега? Мислех, че имаш определени... предпочитания към Белия лебед и келемето ѝ.
Насилвам се да се разсмея.
– Тя е малко особена, не мислите ли? Винаги съм я намирал за хладна, а след като се върнахме от южния поход, леко налудничава.
Зидана се разсмива.
– Ах, да, имаш предвид периода, в който живееше като диво прасе, ровеше в земята за храната си. Не мога да си представя как Исмаил се прежалва да бъде с нея, но мъжете са странни създания по отношение на нагона си.
– Чух, че е пристигнал търговец от Флоренция, който се занимава с... лекарства. Доколкото знам, са сред най-силните... – снижавам гласа си – отрови.
Тя се замисля за миг. След това свъсва вежди.
– Ти си пътувал из Италия, нали така? И говориш езика, нали?
Признавам, че го знам.
– Така, така, Нус-Нус. Мисля, че си наясно от каква... медицина имам нужда. Направи това за мен и ще вдигна проклятието над теб.
Каква щедрост.
– Ваше Величество заслужава само най-доброто. – Навеждам глава.
Зидана не говори празни приказки: на следващия ден, докато помагам на Исмаил да се облече след посещението си в хамама, той заговаря, сякаш казва нещо съвсем обикновено:
– Е, Нус-Нус, иска ли ти се да отидеш в Лондон?
Полагам всички усилия, за да се престоря на изненадан.
– Лондон ли, господарю?
– Бен Хаду има нужда от секретар за делегацията си. Жена ми Зидана вярва, че ти ще си най-подходящ за тази задача и трябва да призная, че смятам това за много разумен избор. Освен това има още нещо, което трябва да се свърши.
Подава ми нещо. Книга. Отварям корицата: на заглавната страница пише: "Коран на Мохамед, преведен от арабски – погледът ми пробягва напред, – отскоро и на английски, за удоволствие на всички онези, които изпитват желание да надникнат в турския колорит, отпечатана в Лондон през 1649 година след Христа".
Турския колорит? Добре че Исмаил не чете на английски...
Той прекъсва мислите ми.
– Искам да откриеш кой е отпечатал тази мерзост. Чуваш ли ме?
Кимвам объркан.
– Разбира се, господарю.
– Претърси Лондон и щом го откриеш, убий го и ми донеси главата му.
– Да го убия? – Клатя глава шокирано. – Аз... аз не съм убиец, господарю мой...
Той ме поглежда студено с наведена настрани глава.
– Не си ли, Нус-Нус?
Усещам как коленете ми се разтреперват от погледа му. Съгласи се, за Бога, казвам си, но не мога да продумам.
– Как е възможно един добър мюсюлманин да позволява неверник да скверни така свещената книга? Единственият език, на който може да бъде четен Коранът, е арабски, езикът, на който Аллах е диктувал последните си откровения: превеждането е истинска пародия, варварство, богохулство.
– Така е, господарю, разбирам това.
Той въздиша и клати тъжно глава.
– Не можеш напълно да разбереш, ти не си от нашите хора. При все че вината за това не е твоя. – Взема книгата от ръцете ми. – Върви си с мир, Нус-Нус. Няма да те карам да вършиш нещо против природата си.
Стоя там и за миг не мога да повярвам на ушите си. Някой някъде трябва да е направил магия, за да е така добродушен.
Втори 5-и ден, шауал
Лала Зидана, родена като Аиша М,барка в Гвинея,
сега султанка на Мароко, първа съпруга на Негово Високо Величество Мулай Исмаил.
На следващата сутрин чувам потропване на вратата на стаята си. Отварям и виждам малката Мамас. Без да продумва, тя изважда навит на руло плат и ми го подава.