Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
– Момо?
В един напрегнат миг няма никаква реакция, след това момчето се стяга, сбърчва нос, разтърква очи, свива се; дръпва ръката си, сякаш иска да се обърне и отново да заспи.
– Момо! – Този път отваря очи. За миг ми се виждат толкова черни и безизразни, та съм сигурен, че е загубил разсъдъка си заради побъркания ни план. После мракът е разцепен от характера му и те се изпълват с живот. Фокусира погледа си и щом ме вижда, усмихва се.
Никога през живота си не съм усещал такова облекчение. Прегръщам го силно. Над главата му виждам Даниел, който се хили срещу мен.
– Виждаш ли, той е добре. Дадох му противоотрова срещу татула и щом се съвзе на сутринта, изяде половин филия хляб и пилешко бутче по-бързо и от куче. А след това захърка – хубав, оздравителен сън.
Момо се изправя в седнало положение. Кожата му е така прозрачна, сякаш е призрак на самия себе си, което на практика е истина.
– Къде е мама? – мига бавно, като че ли му коства усилие.
– Още е в двореца. Тя... – Млъквам. – Добре е... – Какво друго мога да кажа? Той още не е навършил четири години, как би могъл да разбере какво става, през какво трябва да премине майка му? Трябва да се връщам, мисля си. Трябва някак да ѝ кажа, че той е жив, или тя наистина ще се побърка от тревога.
– Кога ще дойде?
– Още не може да дойде. Не се бой, Момо. Ти ще дойдеш на пътешествие с мен, дълго пътешествие, майка ти така поръча.
Личицето му светва за миг и отново помръква. Очите му се напълват със сълзи, но той е прекалено горд, за да заплаче.
– Добре тогава – изрича задавено. – Кога тръгваме?
– Утре. Няколко дни ще пътуваме с керван от мулета до Танжер, а след това с кораб до Англия, откъдето е семейството на майка ти. Няма да е много удобно, Момо, и ще трябва да бъдеш много тих и смел. Можеш ли да се постараеш заради мама?
Той кима сериозно.
– Нека да ти покажа сандъка – казва тихо Даниел, като хваща рамото ми. – Остави момчето да спи, утре ще е в по-добра форма.
Завивам Момо с одеялата и слагам върховете на пръстите си на челото му, както правеше майка ми с мен, за да прогони лошите духове и неприятните мисли.
– Почини си. Ще дойда за теб сутринта, инш,аллах.
– Инш'аллах – повтаря сънено той и се обръща на другата страна.
Големият дървен сандък за пътуване е великолепен. Кухият тайник в основата, в който ще лежи бедният Момо, е облечен с подплатена тапицерия с дискретни отвори за въздух отстрани и отдолу. Надявам се, че никой няма да проверява съдържанието, нито да заподозре за тайното отделение. Имам леки сънотворни, ако се наложи, но въпреки това ми е трудно да си представя как бедното момченце ще издържи: да лежи неподвижно с часове, докато го клатушкат мулета и носачи, е предизвикателство и за най-отчаяния беглец, да не говорим за жизнено дете, което обикновено не може да застане на едно място и не е в състояние напълно да осъзнае нуждата от потайност. Върху него ще бъдат натоварени купчини сол и захар, торби с шафран и подправки, които ще бъдат поднесени на английския крал като дар от султана. Изискани ценности, но не чак толкова скъпи или редки, че да служат като примамка за крадци, надявам се.
Толкова много неща могат да се объркат по време на това приключение, че по-добре да не се замислям за всички мрачни възможности. Но поне сега Момо е жив и очевидно няма сериозни последици от опасната отвара, която получи сутринта от собствената ръка на Зидана, която си мислеше, че го обрича на смърт. Отварата, която самият аз ѝ осигурих. Тази дръзка двойна игра, която играх, беше подтиквана от невероятната изобретателност на Алис, нарастващия ѝ ужас за сина ѝ и нищожната възможност за бягство с делегацията за Англия. Но нямаше да мога да изпълня плана без добрия търговец. Той рискува живота си, за да ни помогне, и то без друга отплата, освен приятелство. Точно Даниел – а не някой от неблагонадеждните билкари – осигури отварата, състояща се предимно от извлек от пустинен татул, която дадох на Зидана и докара Момо до привидна смърт; Даниел беше този, който ме увери, че приятелят му доктор Фридрих ще удостовери кончината на момчето; Фридрих, който през последните седмици изпробваше субстанцията върху всякакви създания с най-различни размери, за да прецизира дозата. Даниел заедно със зет си Исаак следваха погребалната процесия, скриха се, докато всички се разотидат, извадиха детето от платното в рохкавата пръст и го замениха с костите на друго безименно дете, починало по време на чумата, а след това заведе Момо в дома си, където да ме изчака. Даниел беше поръчал сандъка на до верен дърводелец; пак той осигури солта и другите стоки, които да се сложат вътре – това беше и поводът да посетя дома му, тъй като поне тази част беше официална поръчка и щеше да се плати от хазната.