Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Във вътрешния двор пред стаите на Белия лебед има ревящи жени. Хващам прислужницата на Алис, Мамас. Очите ѝ са толкова подути, че са почти затворени, носът ѝ тече.
Тя скрива лице в робата ми, цялото ѝ тяло се тресе от плач. Отдръпвам я от себе си.
– Какво има, Мамас, какво се е случило?
Отваря уста, но тя се разтреперва.
– Мо... мо...
– Какво му има? – Но вече знам. Отмествам момичето встрани и се втурвам в апартамента на Алис. Вътре е почти тъмно. Заради разликата между студената зимна светлина отвън и мрака вътре ми трябват няколко секунди да свикна. Щом очите ми се адаптират, успявам да различа малка фигурка на дивана с отпусната ръка, до която стои Алис и пищи ли, пищи. Воалът ѝ е раздран на ленти, русата ѝ коса не е сплетена, а разчорлена като сламено гнездо на плъхове. Извръща лицето си към мен, а то прилича на маска от кръв, размазан грим и налудничав поглед. За миг пронизителните викове замлъкват, но после си поема отново дъх и вдига два пъти повече шум.
Коленича до дивана и хващам крехката ръчичка на Момо в своята. Още е топла. Прилича на заспал, с отметната назад глава и отворена уста, сякаш диша през нея. Само че не диша. Разтърсвам го.
– Момо! Момо!
Никаква реакция. Никаква, разбира се.
Изтичвам във вътрешния двор, право при Зидана.
– Някой повика ли доктор?
– Няма нужда. – Изглежда скръбна, но блясъкът в очите ѝ я издава. – Прекалено е късно за това.
– Аз ще отида. Султанът уведомен ли е?
Сега вече се усмихва широко.
– Може би ти ще пожелаеш тази чест.
Напротив, но се налага да се заема с това. Излизам тичешком от харема.
Лечебницата на доктор Фридрих е по път за покоите на султана. Потропвам силно на вратата и влизам, без да изчакам отговор. На работната му маса има малко одрано създание, цялото червено и лъскаво. Докторът е застанал над него със скалпел в ръката. Изглежда разтревожен от появата ми. Бързо си спомням биещото сърце в куклата, а след това казвам набързо.
– Имат нужда от вас в харема. Малкият принц Мохамед е мъртъв и има опасност майка му да посегне на живота си от скръб. Аз ще потърся Негово Величество.
Преди да е успял да отговори, тръгвам си и хуквам по коридора, а шляпането на чехлите ми кънти по мраморните плочи.
Султанът води задълбочен разговор с Бен Хаду. Единственото, което успявам да чуя, е "преносими дванайсетинчови оръдия", но то не ми говори нищо. Стряскат се, когато влизам, при все че лицата им се отпускат, щом виждат, че това съм само аз. Коленича с надеждата, че Исмаил няма да убие вестоносеца.
– Ваше Високо Величество, нося ужасна вест. Принц Мохамед, синът на Белия лебед, е мъртъв.
Последвалата вцепеняваща тишина изпълва стаята. Усещам ускорените удари на сърцето си в студените плочки: туп, туп, туп. Султанът надава пронизителен вик, виждам краката му да се движат покрай мен, златистозелена светкавица, и излиза през вратата. Вдигам глава и срещам напрегнатия поглед на Бен Хаду.
– Не е лесно да съобщиш подобно нещо.
– Така е, сиди – отвръщам и се изправям на крака. – Бедното момченце.
– Баща му го обожава.
– Както и всички ние.
– Вероятно някой в по-малка степен от останалите.
Гледаме се съсредоточено. После казвам:
– Не съм наясно с причината за смъртта на детето, не забелязах никакви белези по тялото му.
– Някои... вещества не оставят следи, струва ми се.
– Доктор Фридрих в момента преглежда трупа.
Той изсумтява пренебрежително.
– Доктор Фридрих е купен от султанката.
Продължавам да не показвам емоции.
– Не знам нищо за това. Вижте, трябва да се присъединя към Негово Величество.
Усещам погледа му на гърба си, докато не се скривам от полезрението му.
Момчето е мъртво; доктор Фридрих не открива пулс, а докато Исмаил пристигне, тялото на Момо вече е изстинало. Не се приближава до трупа от суеверие; просто гледа и не може да повярва, че детето, което вчера разнасяше на раменете си из двореца, което викаше и се смееше, лежи неподвижно и никога повече няма да се смее и да вика. Тялото е старателно измито, парфюмирано и увито в чисто бяло платно, а след това отнесено в джамията .и положено пред имама. Досега не бях виждал султанът да ридае, но е неутешим, а когато настъпва моментът детето да бъде погребано, той заявява, че не може да гледа как полагат такава красота в земята, и съм изпратен със съветниците и официалните лица да наблюдавам ритуала. Мъничкото телце на Момо е съблечено и положено в земята, обърнато на изток, към свещения град, който никога няма да види.