Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Изпращам я да доведе Нус-Нус.
– Чувам, че ще се изпраща делегация в Лондон.
Той ме поглежда изненадано.
– Харемът може да е затворен между стени и порти и да е охраняван, но слуховете минават през всякакви заграждения.
– Да, Каид Мохамед Бен Хаду ще я ръководи. Английският посланик помоли за това, тъй като не остана особено доволен от откупа, който султанът иска за робите, нито от развитието на проблема в Танжер, затова делегацията ще гостува на краля в Лондон, за да продължат преговорите. Мисля, че се бои да не бъде обвинен, че е провел преговорите некадърно и не е постигнал успешен резултат.
– И кой ще пътува с Бен Хаду?
– Каид Мохамед Шариф, английският изменник Хамза и още десетина души.
Шариф е достатъчно представителен, освен това има някаква заплетена роднинска връзка с кралското семейство. Но Хамза! Името връща неприятен спомен в съзнанието ми: той беше един от тримата души, които ме нападнаха заедно със Самир Рафик преди толкова месеци. Защо подобен човек е включен в такава престижна делегация? Отново усещам горчилка в гърлото си.
– А десетината вече избрани ли са?
Нус-Нус свива рамене.
– Не съм осведомен по този въпрос.
– Кой решава?
– Защо питаш? Султанът, разбира се.
– Трябва да направиш всичко възможно да изпрати теб като придружител на Бен Хаду.
– Мен? Исмаил няма да изпрати мен.
– Заради мен, Нус-Нус, не можеш ли да намериш начин?
Изглежда, изпитва някакви колебания, сбърчила е вежди сериозно. Ще ми се да протегна ръка и да погаля гънките, но не мога: на това място отвсякъде дебнат очи.
– Ще опитам, но по-добре ми кажи защо искаш това от мен.
– Искам да отнесеш... едно мое послание.
29
Вече си тръгвам от харема, когато Самира, една от прислужниците на Зидана, дотичва при мен.
– Господарката ми те вика.
Тръгвам след нея към личните покои на султанката и я заварвам седнала върху канапе с леопардова дамаска, златно украшение в косата, кристални капки по челото и яка, украсена с раковини и перли, достигаща чак до брадичката ѝ. Робата ѝ е в сребристо и лилаво, покрита с бродерия. В дясната си ръка държи скиптър, увенчан с черепа на някакво нещастно озъбено животно.
Коленича, но тя потропва нетърпеливо по пода до челото ми.
– Ставай, ставай!
Щом се изправям, тя прави театрална поза, извива врата си, така че лицето ѝ да е насочено към слънцето и всички кристали да се поклащат и проблясват.
– Още ли съм прекрасна, Нус-Нус? Сред всички мъже вие от Сенуфо най-добре можете да оцените момиче от Лоби.
Тя не е никакво момиче, а заради усложненията, настъпили след последното ѝ раждане, се е отпуснала, прелива от тлъстини отвсякъде. Когато мести скиптъра, плътта на ръцете ѝ се стеле на вълни. Има двойна гуша и увиснала кожа под нея; ако трябва да съм откровен, изглежда уморена и състарена. Разбира се, не мога да бъда откровен.
– Мадам, изглеждате прекрасно като никога досега.
– Не ме лъжи, евнух. Стара и уморена съм и губя чара си. Съпругът ми не ме вика толкова често, като преди, имам болки в ставите, а жените в харема стават неуправляеми. Усещат, че властта ми отслабва; борят се за по-предна позиция, дебнат възможността да заемат мястото ми.
– Ваше Високо Величество, уверен съм, че се страхуват от вас както винаги досега.
Тя размахва окичената си с пръстени ръка пред лицето ми.
– Не те повиках за неискрените ти комплименти. Имам мисия за теб.
Навеждам глава.
– На вашите заповеди съм, мадам, както винаги.
– Имам нужда от нещо. От Лондон. Трябва да ми го донесеш.
Едва не падам. Как така изведнъж всички искат да ходя в Лондон?
– Но, Ваше Високо Величество, аз няма да ходя в Лондон.
– Напротив, ще ходиш. Ще говоря с Исмаил, за да се уверя, че ще бъдеш сред избраните, които ще участват в делегацията на ал-Аттар. Когато се озовеш там, искам да откриеш най-вещите алхимици в страната. Чух, че били открили вълшебна субстанция, която осигурява вечен живот и младост. Плати им колкото ти поискат и ми я донеси. Ако не се продава, използвай всички средства, за да ми доведеш тук човека, който може да я приготви.