Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
– Имам изненада за теб, Сет – обяви.
– Аз също. Но кажи първо твоята.
Ирина нетърпеливо го заведе до гранитената маса в кухнята, където бе поставила пакетите от раницата.
– Това са писмата на Алма. Чаках те, за да ги отворим.
Пакетите бяха номерирани от едно до единайсет. Всеки от тях съдържаше десет плика, с изключение на първия, в който имаше шест писма и няколко рисунки. Двамата седнаха на дивана и ги прегледаха набързо в реда, в който тяхната собственичка ги бе оставила. В ръцете си държаха сто и четиринайсет послания, някои кратки, други по-пространни, едните по-информативни от други, подписани просто с "Ичи". Тези от първия плик, надраскани с молив върху лист от тетрадка, е детски почерк, бяха от "Танфоран" и "Топаз" и бяха така цензурирани, че смисълът им се губеше. В рисунките вече се забелязваше изчистеният стил с решителен щрих от картината, съпровождала неизменно Алма в "Ларк Хаус". Щяха да са нужни няколко дни, за да прочетат цялата кореспонденция, но при беглия преглед, който направиха, установиха, че останалите писма носят различни дати от 1969 година нататък; четиресет години нередовна кореспонденция с една константа: всичките бяха послания за любов.
– Открих и едно писмо от януари 2010 година зад портрета на Ичимей. Но тези тук всичките са стари и са адресирани до дома на семейство Беласко в Сий Клиф. Къде са онези, които тя получаваше в "Ларк Хаус" през последните години?
– Аз мисля, че са тези, Ирина.
– Не те разбирам.
– Баба ми цял живот е събирала писмата на Ичимей, получени в Сий Клиф, защото е живяла винаги там. После, когато се премести в "Ларк Хаус", е започнала да изпраща писмата от време на време сама на себе си, едно по едно, в жълтите пликове, които ти и аз видяхме. Получавала ги е, чела ги е и ги е трупала, все едно са писани сега.
– Защо е трябвало да го прави, Сет? Алма беше с всичкия си. Никога не е давала признаци за сенилност.
– Това е невероятното, Ирина. Правила го е напълно съзнателно и с практически усет, за да поддържа жива илюзията за голямата любов на своя живот. Тази старица, която изглеждаше направена от блиндиран материал, всъщност е била непоправима романтичка. Убеден съм, че сама си е изпращала и гардениите всяка седмица, както и че не е бягала при любовника си; ходила е в бунгалото в Пойнт Рейес, за да изживява отново срещите от миналото, да ги сънува, тъй като не е можела да ги сподели с Ичимей.
– Защо да не е можела? Когато стана катастрофата, тя се е връщала от поредната им среща. Ичимей дойде в болницата да се сбогува с нея, аз го видях да я целува, те се обичаха, Сет, знам го.
– Не е възможно да си го видяла, Ирина. Бях изненадан, че този човек не реагира на смъртта на баба ми, тъй като новината излезе във вестниците. Ако я е обичал толкова, колкото си мислим, щеше да дойде на погребението или да ни изкаже съболезнованията си по време на шива. Затова днес реших да го потърся, исках да се запозная с него и да разсея някои съмнения за баба ми. Оказа се много лесно, трябваше само да отида до разсадника на семейство Фукуда.
– Още ли съществува?
– Да. Стопанисва го Питър Фукуда, един от синовете на Ичимей. Когато му казах името си, той ме посрещна много радушно, защото знаеше за семейство Беласко, и отиде да повика майка си, Делфин. Госпожата е много мила и красива, азиатското ѝ лице е от тези, които като че ли не остаряват.
– Тя е съпругата на Ичимей. Алма ни разказа, че са се запознали на погребението на прадядо ти.
– Не е съпругата на Ичимей, Ирина, а неговата вдовица. Ичимей е починал от инфаркт преди три години.
– Не може да бъде, Сет! – слиса се Ирина.
– Починал е горе-долу по времето, когато баба ми се премести в "Ларк Хаус". Може би двете неща са свързани. Мисля, че писмото от 2010 година, последното, което Алма е получила, е било неговото сбогуване.
– Аз видях Ичимей в болницата!
– Видяла си това, което си искала да видиш, Ирина.
– Не, Сет. Убедена съм, че беше той. Ето как е станало: Алма толкова силно е обичала Ичимей, че е успяла да го накара да дойде да я вземе.
Колко богат и объркан е светът, Алма! Не спира да се върти. Единствената константа е, че всичко се променя. Загадка, която можем да оценим само от гледна точка на покоя. Аз се намирам в един много интересен етап. Духът ми съзерцава с почуда промените в тялото ми, но това съзерцание не се осъществява от някаква далечна точка, а отвътре. Духът и тялото ми са заедно в този процес. Вчера ми каза, че ти липсва илюзията за безсмъртие от младежките години. На мен не. Аз се наслаждавам на реалността си на зрял човек, да не кажа, стар. Ако след три дни трябва да умра, с какво бих изпълнил тези дни? С нищо! Бих се освободил от всичко друго, освен от любовта.