Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
– Боли ли ви? – попита я тя шепнешком. – Искате ли да повикам Ичимей?
Алма беше с кислородна маска, но дишаше самостоятелно и леко ѝ кимна да се приближи. Ирина не искаше да мисли за изпотрошеното тяло под покрития с чаршаф обръч и се съсредоточи върху лицето, което беше непокътнато и изглеждаше разхубавено.
– Кирстен – промълви Алма.
– Искате да повикам Кирстен? – запита учудено Ирина.
– И им кажи да не ме докосват – добави ясно Алма, преди да затвори изтощено очи.
Сет се обади на брата на Кирстен и още същия следобед той я докара в болницата. Жената седна на единствения стол в стаята на Алма, чакайки, без да бърза, указания, както бе стояла търпеливо в ателието през предишните месеци, преди да започне работа при Катрин Хоуп в клиниката за болката. По едно време, с последните лъчи на слънцето в прозореца, Алма излезе от летаргията на успокоителните. Тя обходи с поглед присъстващите, мъчейки се да ги разпознае: нейните близки, Ирина, Лени, Кати, и очите ѝ като че ли се оживиха, когато се спряха на Кирстен. Жената се приближи до леглото, взе ръката, която не беше свързана със системите, и започна да я покрива с влажни целувки от пръстите до лакътя, питайки я притеснено болна ли е, ще се оправи ли и повтаряйки, че много я обича. Лари се опита да я отстрани, но Алма тихо помоли да ги оставят сами.
Първата и втората нощ край леглото ѝ се редуваха Лари, Дорис и Сет, но на третата Ирина разбра, че семейството е на края на силите си, и предложи тя да остане при Алма, която не бе продумала от посещението на Кирстен; лежеше в полусън, дишаше учестено като уморено куче и се откъсваше от живота. Трудно се живее и трудно се умира, помисли си Ирина. Лекарят твърдеше, че Алма не изпитва божа, беше упоена до мозъка на костите си.
По едно време шумовете наоколо започнаха да стихват. В стаята цареше спокоен сумрак, но коридорите бяха вечно осветени от мощните лампи и сините екрани на компютрите в контролния пост на сестрите. Бръмченето на климатика, мъчителното дишане на жената в леглото и тихите стъпки или гласове зад вратата от време на време бяха единствените звуци, достигащи до Ирина. Бяха ѝ дали одеяло и възглавница, за да се настани възможно най-удобно, но беше горещо и се оказа невъзможно да заспи на стола. Затова седна на пода, облегна се на стената и се замисли за Алма, която преди три дни беше все още страстната жена, излязла бързешком, за да се срещне със своя любим, а сега лежеше полужива на смъртния си одър. При едно краткотрайно събуждане, преди да потъне отново в тежкия сопор на наркотиците, Алма я помоли да я начерви, защото Ичимей щял да дойде да я вземе. Ирина почувства огромна мъка, прилив на обич към тази великолепна старица, обич на внучка, на дъщеря, на сестра, на приятелка, докато сълзите ѝ течаха по страните ѝ и мокреха врата и блузата ѝ. Тя искаше Алма да си отиде най-сетне, та да се свърши страданието ѝ, но същевременно ѝ се искаше никога да не си отива, разбърканите ѝ органи и счупените кости да се наместят като по чудо, възкръсне, да се върнат заедно в "Ларк Хаус" и да продължат живота си както преди. Щеше да и посвещава повече време, щеше да се грижи повече за нея, щеше да измъкне тайните ѝ от скривалището, където ги бе скрила, щеше да ѝ намери друг котарак, също като Неко, и да уреди да получава всяка седмица свежи гардении, без да ѝ казва кой ги праща. Близките покойници на Ирина нахлуха вкупом да я подкрепят в тежкия час: баба ѝ и дядо ѝ с цвят на пръст, Жак Дьовин с неговия скарабей от топаз, старците, починали в "Ларк Хаус" през трите години, откакто работеше там, Неко с кривата му опашка и доволно мъркане, появи се дори майка ѝ, Радмила, на която тя вече бе простила и за която не бе чувала нищо от много години. Искаше ѝ се Сет да е до нея в този момент, за да го представи на героите от трупата, които той не познаваше, и да заспи вкопчена в ръката му. Носталгията и тъгата я унесоха и тя задряма, свита в ъгъла. Не чу сестрата, която редовно влизаше, за да проверява състоянието на Алма, да нагласява капката и иглата, да мери температурата и кръвното ѝ налягане, да ѝ дава сънотворните.