Японският любовник

Направиха скромно няколко часово бдение на Алма в къщата в Сий Клиф, където бе прекарала почти целия си живот. Обикновеният чамов ковчег бе поставен в трапезарията за банкети, осветяван от осемнайсет свещи в същите менора от масивно сребро, които семейството използваше при традиционните празненства. Беласко не бяха практикуващи, но изпълниха погребалните ритуали съгласно указанията на равина. Алма неведнъж бе казвала, че иска да тръгне от леглото направо към гробищата, никакви церемонии в синагогата. Две благочестиви жени от "Чавес Кадиша"[10] измиха тялото и го облякоха в скромен покров от бял лен без джобове, символизиращ равенството в смъртта и изоставянето на всички материални блага. Ирина като невидима сянка участваше в траура, застанала зад Сет, който изглеждаше оглупял от болка – не можеше да повярва, че безсмъртната му баба така внезапно ги е напуснала. Някой от близките стоеше до покойната до момента, в който тръгнаха към гробището, за да се даде време на духа да се отдели от тялото и да се сбогува. Цветя нямаше, смятаха се за лекомислени, но Ирина занесе една гардения на гробищата, където равинът отправи кратка молитва: Даян хамет, благословен е Съдникът на истината. Спуснаха ковчега в земята до гроба на Натаниел Беласко и когато близките пристъпиха да го покрият с пръст, Ирина хвърли гарденията върху своята приятелка. Тази нощ започна шива, седемте дни на траур и усамотение. Най-неочаквано Лари и Дорис помолиха Ирина да остане при тях, за да утешава Сет. Като всички останали от семейството, Ирина закачи парче разкъсан плат на гърдите си като символ на траура.

На седмия ден, след като бяха посрещнали върволицата от посетители, които всяка вечер идваха да поднесат съболезнованията си, семейство Беласко възобнови обичайния си ритъм на живот и всеки се върна към ежедневието си. Когато се навършеше един месец от погребението, щяха да запалят свещ с името на Алма, а след година, на малка церемония, щяха да поставят табелка с името ѝ върху гроба. Тогава повечето хора, които я бяха познавали, щяха вече рядко да мислят за нея; Алма щеше да живее в нейните рисувани коприни, във вманиачената памет на своя внук Сет и в сърцата на Ирина Базили и на Кирстен, която никога нямаше да разбере къде е отишла Алма. По време на шива Ирина и Сет с нетърпение очакваха появата на Ичимей Фукуда, но седемте дни изтекоха без следа от него.

Първото нещо, което Ирина направи след седмицата на ритуален траур, бе да отиде в "Ларк Хаус" да прибере вещите на Алма. Бе взела разрешение от Ханс Войт да отсъства няколко дни, но скоро трябваше да се върне на работа. Апартаментът си стоеше така, както го бе оставила Алма, защото Лупита Фариас реши да не го почиства, докато семейството не го освободи. Малкото мебели, закупени за това ограничено пространство по-скоро с практическа, отколкото с декоративна цел, щяха да отидат в магазина за забравени вещи, с изключение на креслото с цвят на праскова, където бяха преминали последните години на котарака, което Ирина реши да даде на Кати, защото винаги го бе харесвала. Тя подреди в куфари дрехите, широките панталони, ленените туники, дългите жилетки от вълна на лама, копринените шалове, питайки се кой ли ще наследи всичко това; щеше ѝ се да е висока и снажна като Алма, за да се облича като нея, за да бъде като нея, да черви устните си и да се парфюмира с нейния мъжки одеколон с дъх на бергамот и портокал. Останалото прибра в кашони, които шофьорът на семейство Беласко щеше да отнесе по-късно. Там бяха албумите, обобщаващи накратко живота на Алма, документи, няколко книги, зловещата картина от "Топаз". Ирина забеляза, че Алма е подготвила отпътуването си с присъщата си сериозност, беше се освободила от излишното, за да остане само с най-необходимото, бе подредила и вещите, и спомените си. През седмицата на шива Ирина бе имала време да я оплаче, но задачата да заличи присъствието ѝ в "Ларк Хаус" бе като повторно сбогуване, сякаш отново я погреба. Натъжена, тя седна между кашоните и куфарите и отвори чантата, която Алма винаги носеше със себе си, когато се измъкваше, и която полицията бе извадила от разбития смарт, а тя самата бе върнала от болницата. Вътре бяха тънките нощници, лосионът, кремовете, чифт бельо и портретът на Ичимей в сребърната рамка. Стъклото беше счупено. Ирина внимателно отстрани парчетата и извади снимката, сбогувайки се и със загадъчния любовник. Тогава в скута ѝ изпадна едно писмо, което Алма бе пъхнала зад фотографията.