Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Здрасти — поздравява небрежно.
— О, браво! — възкликва притеснено Уолт. — Имаш ли една цигара?
— Не — отговарям и присвивам очи. — А ти нямаш ли?
Лали все още се прави, че не ме вижда.
— Вземи си от моите — предлага Себастиан и ми подава пакета. Поглеждам го подозрително, но все пак си вземам цигара. Той отваря ветроупорната си запалка — онази с кончето, изправено на задните си крака — и ми поднася пламъка.
— Благодаря — кимвам, вдишвам и автоматично издишвам дима.
Но какво правят тук? За момент се изпълвам с безумната надежда, че се канят да ми се извинят, че Себастиан ще каже, че е допуснал грешка, че онова, което съм видяла преди две вечери, не е онова, за което си мисля. Но вместо това той приплъзва ръка под китката на Лали и сплита пръсти в нейните. Погледът й се стрелка страхливо към мен, а устните й оформят смутена усмивка.
Това е тест. Те ме изпитват, за да установят докъде могат да стигнат, преди да експлодирам.
— Е — обръща се Себастиан към Уолт, — Лали ми каза, че на Нова година си направил голямо съобщение!
— О, я си затваряй устата! — срязва го Уолт, хвърля цигарата си и се изнася с гордо вдигната глава. Аз също хвърлям моята и изгасвам фаса с подметката на обувката си.
Уолт ме чака пред входа.
— Положението е повече от ясно! — прошепва ми той. — Отмъщение!
28.
Красиви снимки
Минава седмица. Но всеки път, когато зърна Лали, сърцето ми се разтуптява и душата ми се изпълва с коварно предчувствие за заплаха, сякаш животът ми е в опасност. Полагам максимални усилия да я избягвам, което означава, че непрекъснато се оглеждам за нея, оглеждам коридорите за тупираната й коса, поглеждам през рамо за червения й пикап, а в тоалетната дори се навеждам, за да проверявам дали няма да видя обувките й под някоя врата.
Познавам Лали толкова добре — походката й, начина, по който размахва ръце, когато иска да каже нещо, предизвикателния език, който понякога леко прескача границата. Бих могла да я различа и от километри сред тълпите.
Въпреки това вече два пъти ние, без да искаме, се озовахме лице в лице. И всеки път аз ахвах, а после двете бързо извръщахме глави, за да се разминем като безмълвни айсберги.
Иначе, когато тя не гледа, аз я наблюдавам. Не искам, но го правя.
Двамата със Себастиан вече не сядат при нас за обяд.
През половината от времето избягват училищния стол, а понякога, докато се качвам по хълма на път към плевнята, забелязвам как жълтият корвет напуска паркинга на училището с Лали на предната седалка. А когато все пак се хранят в стола, сядат обикновено с двете Джен, Дона Ладона, Синтия Вайънд и Томи Брустър. Може би точно това е мястото, където Себастиан открай време е мислел, че му принадлежи, но не е можел да отиде, когато е бил с мен. Може би точно затова е предпочел Лали.
Междувременно Джен П. се държи много странно. Онзи ден например тя буквално дойде при нас на обяд. Кискаше се и въобще се държеше така, сякаш сме първи приятелки.
— Е, какво става с теб и Себастиан? — попита в безуспешен опит за демонстрация на женска солидарност. — Бяхте толкова хубава двойка!
Неискреността й, не — лицемерието й са забележителни.
А после попита Маги и Питър дали не искат да влязат в Организационния комитет за абитуриентския бал.
— Разбира се! — възкликна Питър и погледна към Маги за одобрение.
— Защо не?! — възкликна и Маги. И това — от момичето, което мрази партита и което не може дори да излезе от колата си, за да отиде на парти.
Понякога започвам да се питам дали вече не съм започнала да мразя всички хора. Единствените, които съм в състояние да изтърпя, са Мишката и Уолт.
Двамата с Уолт се подиграваме на всички. Прекарваме цялото си свободно време в плевнята. Смеем се на тъпотата на Томи Брустър, на рожденото петно на врата на Джен П. и колко глупаво от страна на Маги и Питър е да се съгласят да влязат в Комитета за абитуриентския бал. Заклеваме се да не отидем на този бал, защото го считаме под нашето достойнство, а след това решаваме, че може и да отидем, но само ако сме заедно и се облечем като пънкари.
В сряда следобед Питър се отбива край шкафчето ми.
— Здрасти — изрича с глас, който ме кара да подозирам, че полага максимални усилия да се прави, че не знае за случилото се между мен и Себастиан. — Ще идваш ли на срещата на редколегията?