Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Тогава не обърнах внимание. Реших, че сигурно и това е едно от нещата, които момичетата правят. Обаче сега, това предателство, и то ли е обичайното поведение на момичетата?
— Хей! — открива ме Мишката между рафтовете. — Той не беше на математика. А тя не беше на общото събрание. Очевидно наистина се чувстват виновни.
— Или може би са в някой хотел. Да се чукат.
— Брадли, не трябва да им позволяваш да те превръщат в парцал! Това е все едно доброволно да ги оставиш да победят! Трябва да се държиш така, сякаш не ти пука!
— Обаче на мен ми пука!
— Да, знам. Но понякога човек трябва да се държи точно обратното на онова, което очакват от него хората. Сега онези двамата искат от теб да откачиш. Искат да ги намразиш. И колкото повече ги мразиш, толкова по-силни ще стават!
— Просто искам да знам защо!
— Страхливци! — просъсква презрително Уолт, като поставя подноса си на масата до моя. — Даже не им стиска да се появят в училище!
Гледам невиждащо чинията си. Пърженото пиле внезапно започва да прилича на огромно насекомо, картофеното пюре — на некрозирала тъкан. Отмествам подноса настрани.
— Уолт, кажи ми, от мъжка гледна точка, защо той постъпи така?
— Защото тя е различна. И е много по-лесна. В началото винаги е много лесно — отговаря веднага той. Прави кратка пауза и допълва: — Много е възможно дори това да няма нищо общо с теб.
Тогава защо се чувствам така, както се чувствам?
През останалите часове присъствам в клас. Само присъствам. Физически съм там, но мислено съм зациклила на един и същи кадър: шокираното изражение на Лали, когато ги излових да се целуват със Себастиан, и начинът, по който устните на Себастиан се разкривиха от неудоволствие, когато ме видя да се връщам в клуба. Може би се е надявал да ни държи едновременно под ръка.
— Тя е пълна кучка! — отсича Маги — Пълна, завършена кучка!
— А аз си мислех, че я харесваш — подмятам хитро аз. Държа да разбера кой действително е на моя страна.
— Да, харесвах я — кимва Маги, извива рязко волана, пропуска завоя и сега се носим в обратното платно. — Докато не направи това!
— Значи, ако не беше го направила, все още щеше да я харесваш — уточнявам.
— Не знам. Сигурно. Но никога не съм била луда по нея, ако ме разбираш. Просто винаги съм я виждала като невероятно арогантна и самомнителна. Сякаш всичко, което тя върши, е страхотно.
— Дааа — кимвам, изпълнена с горчивина. И в главата ми отново зазвучават думите на Лали: „Важното е, че сега иска мен!“ Отварям жабката пред мен и вадя една цигара. Ръката ми трепери. — Знаеш ли кое е най-плашещото? Ако не беше постъпила така, вероятно все още щяхме да бъдем приятелки.
— Е, и?
— Просто е странно, не мислиш ли? Да бъдеш приятел с някого толкова дълго, а после, само заради едно нещо, всичко да свърши. При това този човек може и да не е бил лош преди това. Или поне ти не си го виждала като такъв. Затова започваш да се питаш дали това лошо нещо в него винаги си е било там, крило се е и просто е чакало да се покаже, или проявата е била еднократна и човекът все още си е добър, обаче ти повече не можеш да му имаш доверие.
— Кари, това, което направи Лали, е истина — приземява ме бързо Маги. — Което означава, че тя е лош човек. Просто преди не си го забелязвала. Но сигурно с течение на времето щеше да го осъзнаеш.
Тя натиска леко спирачките и постепенно пред нас се разкрива тухлената фасада на къщата на Себастиан. Минаваме бавно покрай нея. Червеният пикап на Лали е паркиран на алеята, точно зад жълтия корвет на Себастиан. Свивам се, сякаш някой ме е ритнал в корема.
— Казах ти! — отсича победоносно Маги. — А сега би ли започнала, ако обичаш, да се държиш като нормален човек и да признаеш, че я мразиш и в червата?
Ден втори. Събуждам се обезумяла и гневна, след като цяла нощ съм сънувала как се опитвам да забия юмрук в лицето на Себастиан, но не успявам да го докосна.
Оставам в леглото си до последната минута. Не мога да повярвам, че все още ми се налага да се справям с това. Няма ли най-сетне да свърши?
Днес няма начин да не са на училище.
А аз не мога да пропускам общо събрание и математика всеки ден.
Пристигам в даскало. Решавам, че имам нужда от цигара, преди да се изправя срещу тях.
Очевидно Себастиан се чувства по същия начин, защото и той е в плевнята, седнал на масичката за пикник с Лали. И Уолт.