Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Гигантите! — промърмори Херкулес. — Мразя тези типове. Когато бях герой… но това няма значение. Кой бог ви накара да извършите този подвиг? Татко? Атина? Може би Афродита?
Той повдигна вежда към Пайпър.
— Като те гледам колко си хубава, това вероятно е майка ти.
Пайпър трябваше да мисли по-внимателно, но Херкулес я бе притеснил. Твърде късно разбра, че разговорът се е превърнал в капан.
— Хера ни изпрати — каза Джейсън, — тя ни обедини, за да…
— Хера. — Внезапно изражението на Херкулес заприлича на скалите на Гибралтар. Сурово и каменно.
— И ние я мразим — каза Пайпър бързо. Богове, как не бе предвидила това? Хера бе смъртният враг на Херкулес. — Не че искаме да й помогнем, но тя не ни остави голям избор и…
— Ето ви тук — довърши Херкулес. Вече не звучеше особено дружелюбен. Напротив.
— Много съжалявам за вас двамата, но пет пари не давам за това колко важен е подвигът ви. Няма да сторя нищо, което Хера иска. Никога.
Джейсън изглеждаше смаян.
— Мислех, че сте се помирили след като си станал бог?
— Както казах — изръмжа Херкулес, — не вярвай на всичко, което разказват за мен. Щом искате да навлезете в Средиземно море, ще трябва доста да се поизпотите.
— Но ние сме братя — възрази Джейсън. — Хера разби и моя живот. Разбирам, че…
— Нищо не разбираш — студено каза Херкулес. — Първото ми семейство загина. Похабих живота си в безсмислени подвизи. Втората ми съпруга почина, след като я подведоха да ме отрови. Умрях в агония. И какво получих в замяна? Станах низш бог. Безсмъртен, за да не забравя болката си. Заточен тук като портиер на Олимпийците. Не, не ме разбираш. Единственият бог, който ме разбира донякъде, е Дионис. Той поне изобрети нещо полезно. А какво си имам аз? Няколко тъпи филма за живота ми.
Пайпър се опита да го очарова.
— Това е толкова тъжно, лорд Херкулес. Моля все пак да се смилиш над нас. Ние не сме лоши хора.
За момент помисли, че е успяла. Херкулес се поколеба. След това обаче стисна зъби и поклати глава.
— На другия край на острова, отвъд хълмовете, ще намерите река. В центъра й живее старият бог Ахелой. — Херкулес млъкна, все едно очакваше да побягнат с писъци.
— И? — подкани го Джейсън.
— И — продължи Херкулес — искам от вас да счупите другия му рог и да го донесете.
— Той има рога… — каза Джейсън. — Хей, как така другия рог. Какво…?
— Сети се сам — сряза го богът. — Ето, това ще ви помогне. — Той произнесе думата „помогне“, все едно имаше предвид „нарани“.
После Херкулес извади малка червена книжка изпод робата си и я подхвърли на Пайпър. Тя едвам я хвана.
Лъскавата корица на книгата показваше фотография на гръцки храмове и усмихнати чудовища. Минотавърът бе вдигнал палци нагоре, а заглавието гласеше: „Пътеводителят на Херкулес за Маре Нострум“.
— Донесете ми този рог до залез слънце — каза Херкулес. — Само вие двамата. Без помощ от приятелите ви. Корабът ви ще остане там, където е. Ако успеете, ще ви пусна да влезете в Средиземно море.
— А ако не успеем? — попита Пайпър, почти сигурна, че не иска да чуе отговора.
— Ами тогава Ахелой ще ви убие — каза Херкулес. — Мислех, че това е очевидно. Освен това ще строша кораба ви надве с голи ръце и ще пратя приятелите ви на морското дъно.
— Не можем ли просто да изпеем нещо? — размърда се неспокойно Джейсън.
— На ваше място бих тръгнал — каза Херкулес студено. — Имате време до залез. Иначе приятелите ви са мъртви.
XXVII. Пайпър
Пътеводителят на Херкулес не им помогна много срещу змиите и комарите.
— Ако това е вълшебен остров — изсумтя Пайпър, — можеше да бъде поне хубав вълшебен остров.
Двамата вървяха нагоре и надолу по възвишенията на една покрита с гъсти гори долина, като внимателно избягваха змиите в черно и червено, които се препичаха по камъните. В най-ниските части на терена имаше застояли блата, които гъмжаха от комари. Дърветата бяха най-вече маслини, кипариси и борове. Песента на цикадите и смазващата жега напомняха на Пайпър за резервата в Оклахома през лятото.
Най-лошото бе, че до момента не бяха открили никаква река.
— Можем да полетим — предложи за пореден път Джейсън.
— Така ще пропуснем нещо — каза Пайпър. — Освен това не бих искала да цопна върху някой враждебно настроен бог. Как се казваше той между другото? Ах, боли?