Момчешки живот

— Ти млъкни! — изрева дядо. — Ето! — той бръкна в джоба си, извади двадесетдоларова банкнота и я плесна на масата. — Влизам ли в играта или не?

Направо се задавих. Двадесет долара за риска да играеш покер. Това бяха ужасно много пари. Топчаляка Блейлок дръпна от пурата си в мълчание. Местеше поглед от парите към лицето на дядо ми.

— Двадесет долара — каза — надали ще ти стигнат само да почнеш.

— Имам и още, хич не се притеснявай!

Осъзнах, че Дърдоркото сигурно е ограбил буркана с парите или пък че има таен фонд за игра на покер, скрит от баба. Тя със сигурност не би одобрила страстта му, а Джейбърд явно се бе съгласил да донесе сладоледена сол само заради възможността да дойде тук. Предполагам, че просто беше планирал да намине да види кой играе, но можех да позная, че го тресе треска и че ще играе, ако ще ада да се разтвори или потоп да плисне.

— Вътре ли съм или не?

— Хлапето не може да остане.

— Кори, иди да седнеш в колата — каза дядо. — Ще дойда след няколко минути.

— Но баба си чака…

— Върви както ти казвам, и то незабавно! — кресна ми Дърдоркото.

Топчаляка се втренчи в мен през облак дим. Изражението му казваше: „Виждаш ли какво мога да направя на дядо ти, хлапенце?“

Излязох от къщата. Преди да стигна до вратата, чух звука от придърпването на нов стол към масата. След това излязох на горещата светлина, пъхнах ръце в джобовете си и заподритвах една шишарка по пътя. Чаках. Минаха десет минути. После още десет. Пристигна кола, от която излязоха трима младежи, почукаха на входната врата и бяха приети от г-н Клейпул. Вратата се затвори отново. Дядо ми още го нямаше. Поседях известно време в колата, но жегата беше толкова силна, че потта просмука ризата ми и се наложи да се отлепя от седалката и да изляза отново навън. Повъртях се насам-натам пред къщата и спрях да погледам мравките, които събличаха месото от костите на умрял гълъб. Мина някъде около час. В един момент обаче осъзнах, че дядо ми се отнася към мен като с боклук и че по същия начин се държи и с баба Сара. В мен започна да кипва гняв, събираше се в корема ми като тъпа, пулсираща гореща топка. Взирах се във вратата, опитвайки се със силата на мисълта си да извадя дядо оттам. Вратата си остана затворена.