В обятията на Шамбала

Е, би могъл, разбира се, да те прати в някое по-прилично пространство! А не в това, където всичко е толкова мрачно, че дори губиш желание да управляваш „тялото-машина“! Защото това триизмерно тяло още не се е адаптирало към условията на вечния живот с неговата смяна на телата и проявява глупава самостоятелност. То дори притиска духа ти, като не се вслушва в подсъзнанието. И настоява ти — вечният човек-време, да отстъпиш пред него и да му довериш да ръководи цялата триизмерна съзнателна дейност на „пространствения човек“ в угода на невъзвишени телесни помисли — например за подсигуряването на тялото с храна за сто живота напред!

Колко противно е да си заключен в тяло, което трупа мръсните пари, без да се замисля, че то не е вечно, а на оня свят пари не са необходими! Колко жалко, че детството, когато тялото се управлява по-лесно, а съзнанието още не е отровено от триизмерната любов към вещите, отлита толкова бързо! Сигурно този свят на изпитания, където нас, древните и съвършени хора-време, ни подлагат на изкушения, е необходим. За да може родоначалният свят, където сияе думата свобода, да бъде винаги чист и страстен! Бог е по-прозорлив! Сигурно наистина светът на пространствата трябва да бъде разучавай и усъвършенстван!

Лежах на тревата и гледах към небето. Беше синьо. Ударих с длан по земята. Беше твърда — триизмерно твърда. После пак се съсредоточих и се постарах да систематизирам току-що появилите се мисли.

Разбирах, че съществуват два принципно различни свята — на свободното време и на пространствата. Осъзнавах, че Бог съществува. Той е преди всичко Владетел на света на свободното време. В този свят, където някога задължително ще се озовем, Той е започнал навремето да създава живота и го е сътворил толкова съвършен, че е съумял да дари човека с безсмъртие. Човекът-мисъл, когото Той е изградил от енергията на свободното време, е станал наистина щастлив, защото е бил фрактален, тоест не е имал мащаб (тъй като е бил отделен от пространството) и е могъл светкавично да се движи из Вселената на свободното време — достатъчно е било да си го помисли. Според мен Вселената на свободното време се различава от обикновената Вселена — тя се намира извън пространството. Ние всички някога ще се озовем там и ще я опознаем.