В обятията на Шамбала

Ние рисуваме различни сюжети за себе си. Съвсем рядко те са „самобичуващи“ — никой не иска да си представя например, че е животно, научило се да ходи на два крака. Доста по-често се рисуват „банални сюжети“, за който са характерни например яденето на сладолед като начин да изпиташ радост, желанието красиво да постоиш с халба бира на шумна улица, за да удовлетвориш тщеславието си, навикът загадъчно да помълчиш със сведен поглед пред заинтригувал те екземпляр от противоположния пол, за да прикриеш баналността на своето мислене, умението да разкажеш брадат виц, като пръв се разсмееш, за да демонстрираш интелекта си и т.н.

Най-често обаче хората рисуват за себе си „самовъзвеличаващи се сюжети“, като обикновено ги крият дълбоко в себе си. Понякога, когато „душата вече не издържа“, индивидът се появява в обществото с пъстра вратовръзка и малиново червена риза. Тогава изпитва удовлетворение от разтапянето на „баналните драскачи на сюжети“, които му се подмазват и примират пред малиновата му риза.

Народът нарича мъжете, които рисуват „самовъзвеличаващи се сюжети“, надути пуяци или самовлюбени идиоти. Най-умните от тях в един миг стигат до прозрението, че не е културно да носят такава риза. Затова започват да се обличат или изцяло в бяло, или в черно, за да подчертаят своята загадъчност. А най-най-умните осъзнават, че работата не е в облеклото, а в маниерите, на които те някъде там се учат (неизвестно впрочем къде!). Демонстрират ги елегантно и укорително поглеждат към „баналните драскачи на сюжети“, които не умеят да държат приборите правилно и не са научени на английския вариант за отваряне на устата с цел поглъщане на зеле, да речем. Гениите пък сред тях се досещат, че по-важен от маниерите е погледът. Те дълго тренират пред огледалото, за да живеят после цял живот за сметка на погледа си: не ми харесва — леко повдигам веждата над едното око; харесва ми — притварям клепачи (дай Боже, миглите да са дълги); скучно ми е — заглеждам се в една точка; весело ми е — смея се с очи, като леко ги присвивам; трябва да очаровам някого — широко разтварям очи и т.н. „Баналният драскач на сюжети“ не разбира за какво става дума и… се хваща на въдицата.

Мъжете обикновено „желаят“ жените и го повтарят безкрайно, дори когато съвсем не е така. На тяхната страст са подложени и трите категории жени. „Самобичуващите се“ ги желаят, за да им доставят благородно две минути радост. „Баналните“ стават жертва на принципа, че в животинския свят съществуват отношения между самеца и самката. „Самовлюбените“ пък биват очаровани с подсъзнателната мисъл: „Ще ти дам да се разбереш, кучко, кой съм аз!“