В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
До тях забелязахме още една стъпаловидна конструкция — №112, но тя бе доста по-ниска — приблизително 80–100 метра. Едва успях да я скицирам, защото я закри сянката на облак.
Вечерта в кухненската палатка се отказах от храната — „навечерях“ се с шепа хапчета за стомах. Болката утихна. Промъкнах се в другата палатка и заспах като пребит. Изобщо не чух дали някой хъркаше до мен или не.
Сутринта продължихме пътя си сред пирамидите. Равил откри една група от три подобни на пирамида образувания — №107 и №109. Той помоли за разрешение да се изкачи на едно от възвишенията, зад което беше забелязал нещо необикновено, което не се вписваше в обичайния пейзаж. Щом Равил ми махна с ръка, аз също се изкатерих по склона и от върха на възвишението скицирах три малки пирамиди с височина 150–200 метра. Две от тях бяха стъпаловидни, а едната — островърха.
От клисурата занаднича друга пирамидална конструкция — №111. Беше доста висока — 300–400 метра, и имаше форма на равностранна пирамида, на чийто връх се виждаше трапецовидно образувание с нещо кръгло отгоре.
Най-накрая видяхме дълга около 700 метра конструкция — №142, със срязан връх, висок около 200 метра, върху която бе поставена малка правоъгълна плоча. Близо до нея стърчеше трапецовидна каменна плоча — №143, с височина не по-малко от 100 метра, която приличаше на отражател. Някаква необикновена извита конструкция — №144, допълваше целия странен ансамбъл.
Навлязохме в обширна долина. Изминахме около три километра и аз спрях. Огледах се и казах:
— Братлета! Според мен вече се намираме в гигантската мандала на Града на боговете.
— Май е тъй — съгласи се Равил, — не се виждат повече пирамиди. Пред нас се разпростираха обикновени тибетски планини. Всички линии в тях танцуваха произволно и безсистемно. Нямаше нито една права линия, нито един красив ъгъл, нито едно стъпало, което да привлече погледа. А на мен все ми се искаше да различавам пирамиди едва ли не по навик.
Наведох глава. Гледката беше безинтересна за мен. Уморено продължих напред. Момчетата умърлушено ме последваха.
Спомних си за комплекса Сваямбанат в Катманду, в който всички 108 малки ступи бяха различни. Тук, в Града на боговете, също не срещнахме еднотипни пирамиди. Убеден съм, че Сваямбанат символизира Града на боговете. За какво е бил построен обаче, с каква цел е била извършена тази гигантска работа?
Болката в стомаха ми пречеше да мисля. Долината на смъртта бе останала зад гърба ми. И аз бях длъжен… да мисля!
Продължихме по равната долина към мястото, където преди похода бяхме издигнали нашата палатка. Бях го отбелязал на картата и се насочвах право натам. Загадъчният и неповторим Град на боговете се отдалечаваше от нас с всяка крачка.
Спомних си, че в началото на пътешествието до Тибет ми бе хрумнало, че животът в Шамбала е свързан с пирамидите. По какъв начин — не знаех. Виждах пред себе си само необикновените очи, изрисувани върху ступа Сваямбанат. Мира не ми даваше мисълта, че те гледат към главната обител на Шамбала — Града на боговете.
Внезапно спрях и се извърнах назад. Искрящият връх на Кайлас стърчеше зад планините и сякаш достигаше небето.
— Кулата на Шамбала — произнесох тихо.
Кулата на Шамбала
Спряхме.
— Да запалим ли по цигара? — предложи Селиверстов.
Извадихме цигарите, легнахме на рехавата тревичка и запалихме. Всички като омагьосани гледахме към искрящата пирамида на свещения Кайлас. Настъпи тишина. Сякаш и вятърът беше утихнал.
— Сергей, защо издухваш толкова шумно дима от цигарата? — попита Рафаел Юсупов.
— Защо пък да е шумно? — сконфузи се Селиверстов. — И какво лошо има в това?
— Съществува така наречената култура на пушенето — Рафаел Юсупов авторитетно вдигна показалец. — Дори един ослюнчен фас може да бъде изпушен културно. Пушенето е ритуал и човек трябва да се наслаждава на дима, да прави колелца и да им се любува.
— На какво да се любува? — Селиверстов отново шумно издуха дима.
— На колелцата. Необходимо е да задържиш в себе си дима, за да може организмът да попие ароматите, заради които се извършва всъщност ритуалът на пушенето…
— Извинете, Рафаел Гаязович — прекъсна го Селиверстов, — за какви аромати ми дърдорите, при положение че ми предлагате оплюнчен фас? Той може да мирише само на оборски тор. И въпреки това хората събират фасове и ги пушат! Вярно е, някои хора цял живот работят с оборски тор и са свикнали с миризмата му. Какво тогава? Може би да си свият цигарка от тор! Дори те обаче предпочитат фаса пред една такава саморъчно направена цигара. Защо ли?