В обятията на Шамбала

Жените със „златни сюжетчета“ също искат обаче да бъдат обичани. Желанието да се влюбят ги притиска все по-силно, така че идва време, когато „златната жена“ реално си задава въпроса къде е „той“? Оглежда представителите на мъжкия пол и най-сетне избира обекта на своята любов. Видът на избраника зависи от нейните умствени способности.

Най-примитивните „златни жени“, при които грижата за пъпчето доминира над всичко, обикновено избират напомпано с анаболи биче с впита тениска. От американските екшъни те са възприели идеята, че жената задължително се нуждае от защитник, сякаш някой толкова я преследва, че й трябва закрила. Животът обаче си тече мирно и спокойно, пъпчето невинаги може да бъде оголено, а бичето е все до нея. Като пълен идиот той дори през зимата облича понякога впитата тениска без ръкави. По-умната категория „златни жени“, които не обръщат чак толкова голямо внимание на пъпчето, избират за „обект на любовта“ дебеловрати със златни ланци. Напълно възможно е тайно да желаят да имат до себе си нещо, което да „мирише на мъж“. И тъй като дебелият врат се възприема като главен признак на мъжествеността, отначало на тях им харесва да висят на него. После така им омръзва, сякаш ги карат да правят едно и също упражнение по време на сутрешната гимнастика. А и животът с дебеловратия след време става скучен, защото работата все пак не е във врата.

Още по-умната категория „златни жени“ избират за обект на любовта си артисти, видни учени, депутати и други подобни представители на интелектуалния елит, стига да не са твърде стари. Въпреки че вратът на подобен мъж най-често е тънък, а адамовата му ябълка стърчи нелепо, „златната жена“ разбира, че основното, за което може да го обича, е умът му. Ако умът му пък е в съчетание с известно име — повече от чудесно! Тя примира от гордост, докато пристъпва редом с него — невзрачния, защото той е достатъчно умен да твърди пред всички, че именно тя го е ощастливила и е станала негова муза. Приятелките, хванали под ръка биче или дебеловрат обект, линеят от завист, понеже техните възлюбени не могат да кажат две думи на кръст, а само се пъчат със златото по врата си или издуват гръдния си кош.

Постепенно обаче започва да се появява противоречие, защото обектът на нейната любов предпочита пред „златната жена“ своята наука или артистичните си изяви. Освен това проявява наглостта постоянно да й досажда с разговори за творчеството си, докато според нея би трябвало да й посвещава цялото си време. Как да се промени това положение? Как!? Чрез капризи! Първият каприз помага, вторият път — номерът минава, и така… цял живот. Изведнъж „златната жена“ забелязва, че обектът се е поизтъркал, красноречието по неин адрес е започнало да звучи отвратително тривиално, а творческите му пориви са редки и с променлив успех. Тогава й хрумва мисълта: „Глупачка, кому посвети най-хубавите години от живота си!?“ Тя се обръща към внезапно заинтригувалите я бичета и дебеловратите със златни ланци. Минутите общуване с тях са й достатъчни да разбере, че междувременно натрупалите тлъстини мъже са още по-долно качество от онези, които са загубили своя творчески потенциал. „Златната глупачка“ изобщо не загрява, че причината е в нея или по-скоро в „златния сюжет“, който тя толкова старателно рисува цял живот.