В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Най-умната, бих казал хитро-гениалната категория „златни жени“, която доста сдържано се отнася към украсяването на пъпчето и вратлето, избира за обект на любовта си финяги или мъже с неосъществени обратни наклонности. Такава жена разбира, че финягата ще й стане преди всичко „приятелка“, но цял живот ще я почита и ще задоволява нейните „златни наклонности“ само защото тя — красавицата — го е оценила и е повишила мъжкото му самочувствие, натикано в ъгъла от неговите „задни интереси“.
„Златната умница“ го е погледнала отпред, с което е придала значение на достойнството му. Тя дори отговаря на злобните завистници, намекващи за обратната му ориентация с гениалното: „Това е екологичен проблем!“ Защо в такъв случай мъжът да не стане приятелка на подобна жена! Нали тя винаги го хвали и твърди, че е нормален мъж, който има… известни забежки. Затова пък колко общи интереси имат! И колко е важно това! Колко е хубаво… да бродират заедно! Що се отнася до сексуалната задоволеност на „златната умница“, то тя умее дори да медитира като йога и със силата на мисълта да потиска естествените си еротични желания. Ако пък „приятелката-възлюбен“ от време на време се поддава на особените си гени, то тя му прощава, защото за нея думата приятелка е с главно П.
Спънах се в някакъв камък и едва не се проснах на земята. Отново усетих под краката си тибетските камъни.
— Ех! Колко леко се върви! — чух отзад гласа на Селиверстов.
— Да бе — изсумтя Рафаел Юсупов.
— Да не би да сте уморен, Рафаел Гаязович? — невинно подхвърли Селиверстов.
— А, нищо, нищо.
— Кажете, ако сте уморен…
— Малко…
— Баба ми казваше: „Ще си почивам на онзи свят.“
— Май не го казваш току-тъй, Сергей, нали? Сигурно имаш нещо предвид!
— Не, нямам. Само го споменах.
— От мен да мине. Помни обаче, че можеш да предизвикаш съдбата!
Стрелката на компаса ни водеше по тибетското плато. Градът на боговете, в чийто център се извисяваше Кулата на Шамбала, се отдалечаваше от нас. Скоро ще стигнем до цивилизацията. Ще ни посрещат „цивилизовани“ хора, на които ще започнем да доказваме, че Градът на боговете наистина съществува и че в дълбоката древност там са се случвали събития, които… Ще ги убеждаваме, че сме произлезли от Тибет, където… където… Мислите ми започнаха да „заекват“, сякаш не желаеха преждевременно да правят равносметка на експедицията.
Към любовта се стремят и умните, и глупавите, и красивите, и неособено хубавите, и младите, и старите. Хората са готови да жертват всичко в името на любовта — пари, реноме, положение. Пред любовта избледняват и алчността, и завистта. Това неразбираемо чувство може да прави чудеса.
Понякога обаче тя бива заменена от псевдо любов.
Най-честият вариант на подмяна е така наречената всенародна любов към вожда, другаря генерален секретар, Дучето, фюрера, някой шеф или лидер. Защото силните на деня, които имат безгранична власт и пари, не могат да спят спокойно нощем и все се чудят какво им липсва. Внезапно се сещат — нуждаят се от любов! И те нареждат да им водят все нови и нови жени, повечето от които правят всичко необходимо да утвърдят високото им самочувствие. После се обръщат към мъжката половина на човечеството — ей така, просто за да се усещат обичани от колкото се може повече хора! Ето как възниква „всенародната любов“, с която сексът изобщо не може да се мери.
Когато-мисли за любовта, човек забравя, че първо трябва да обича той самият, а после да иска от другите хора да го обичат. Но хората ужасно се страхуват да даряват любов. Защо!? Ами защото истинската любов изисква душевна чистота. А тя е невъзможна, ако си се поддал на алчността, подлостта и завистта. Как се става чист? Много лесно — като се мисли чисто, защото тъкмо в мисълта е заложена чистотата на човека.