В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Отново седнах на земята. Запалих цигара и се замислих. По това време вече знаех, че според данните на двамата руски учени П. П. Гаряев и Г. Г. Тертишни генният апарат на клетката е носител на 10% от цялата информация на организма, а останалите 90% се падат на биополето и изглежда на вътре клетъчната и извънклетъчната вода. Информацията, вкарана в човека от Създателя, се намира в трите му съставни тела — гените, водата и биополето. Но трябва да има нещо, което да обединява тези толкова различни източници на информация! Какво е то?
Започна да ме дразни тази мъглява и донякъде нелепа мисъл, че подобната на пирамида конструкция на Кайлас е шаблон, по който загадъчната Шамбала е създавала гена на живота. Мислите ми блуждаеха. Зави ми се свят. Наложих си да се концентрирам. Вътрешно бях напълно съгласен с хрумването, че базовата (определена от Създателя) информация се намира в гените, водата и биополето. Не можех обаче да открия обединяващото начало между тези информационни структури.
Внезапно си спомних Долината на смъртта и начина, по който мислещата субстанция, излъчвана от Огледалото на царя на смъртта Яма, анализираше мен и моя живот. „Времето! Енергията на времето обединява тези три информационни структури на живия организъм! — възкликнах едва ли не на глас. — Обединяващата информация се намира в енергията на времето! Точно в нея е заложено не само онова, което отмерва минутите, часовете, дните и годините в земния живот, но и онова, което в даден момент започва да тиктака по посока към неминуемата смърт. Тогава в клетките се включва генът на апоптозата и постепенно те самопроизволно умират, като притеглят към смъртта целия организъм. Гените, водата и биополето се подчиняват на времето!“
Мозъкът ми се нажежи. Отново запалих цигара, без да обръщам внимание на намеците да тръгваме. Внезапно се ударих по челото и гръмогласно заявих:
— Ама че съм глупак!
— Защо? Да не сме се заблудили? — учуди се Селиверстов. — Според мен ориентирите са правилни.
— Всеки човек преживява подобни мигове — разнесе се гласът на Рафаел Юсупов. — Впрочем това е добър признак. Който бичува себе си, не бичува другите. Ако ти кажат, Сергей, че си глупак, ще се обидиш ли?
— Разбира се.
— Но ако сам си го кажеш, никога няма да се обидиш на себе си, нали?
— Така е. Накъде клоните обаче?
— Понякога е полезно да си казваш, че си глупак — Рафаел внимателно изгледа Селиверстов над очилата си.
— За какво намеквате?
— Нищо не намеквам.
— Защото мога и да се обидя…
— За какво?
— За онова същото.
— Ама аз не съм ти казал, че… Просто смятам — Юсупов го погледна миролюбиво, — че понякога е полезно човек да си казва глупак — с профилактична цел.
— За да не стане глупак, така ли? Що за профилактика е това!? Няма профилактика за глупостта! Глупаците са си такива по рождение!
— Има и придобити форми…
Поредната препирня между двамата приятели се разгаряше. По този начин те се разтоварваха след тежките мигове по време на експедицията. А те съвсем не бяха малко! Все пак с тях ми беше леко, винаги ми е било леко. И двамата бяха солидни руски учени, но умееха да живеят с детското в душите си.
„Ама че съм глупак! Какъв глупак!“, помислих си вече наум. Нали бях стигнал до извода, че човекът от първоначалния онзи свят е преди всичко човек-мисъл, а мисълта се състои от енергия на свободното време, освободена от пространството. Затова човекът-мисъл може да бъде наречен и човек-време. Моля ви, скъпи читатели, да не забравяте, че под думата време разбирам преди всичко енергията на времето, а не тиктакането на часовника, което е само една от проявите на тази енергия. Именно човекът-време е бил изпратен от Бог в пространството, за да започне да го завладява. Там човекът-време вече не е фрактален и не може светкавично да се премества из цялата Вселена. Длъжен е да обитава пространството и да му вдъхва живот. Колко неуютно се чувства той, когато го изпращат в едно или друго пространство (например триизмерното) и буквално го заключват в „тялото-машина“, когато го карат да командва тези неособено съвършени (засега) биополета, жадната за информация вода и все още примитивните гени! Как му се иска отново да получи свободата си! Но Бог му е наредил! Той е по-прозорлив! Ако те е пратил да проучваш света на пространствата, значи така трябва.