В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Хората сякаш не могат да се откъснат от обяснението, че древните монументи са гробници на царе. Смятат, че царското „тяло“ е било толкова ценно, та е трябвало да се издигне например Хеопсовата пирамида, за да бъде увековечено. И стигат до абсурдни твърдения, като се опитват да обяснят древните монументи. Между тях и прословутите гробници не бива да поставяме знак на равенство. Нали не правим гробници за своите автомобили! Повечето хора не желаят да приемат, че за нас е създаден само триизмерният, относително примитивен свят и че не бива да съзерцаваме цялото мироздание с „триизмерен поглед“.
Ние не сме богове и не знаем всичко. За нас, обикновените триизмерни същества, необяснимото трябва да е нещо нормално. Ако сте учен, имайте смелостта и напишете, че даден факт е необясним от нивото на съвременните знания. Това поне ще е честно.
Пронизвах с погледа си Купата на Шамбала. Естествено, че исках да разбера нейното предназначение. Но не го разбирах. Нито грам! Обаче исках. Много исках. В сравнение с Кулата на Шамбала бях толкова мъничък и нищожен. Но съм човек. И като такъв изпитвам любопитство, което искам да задоволя.
Градът на боговете ме беше потресъл. Долината на смъртта така ме измъчи, че със сигурност започнах да разбирам по-добре този живот. Най-сетне осъзнах, че точно любопитството, което ни беше докарало тук, е чувството, пораждано от необяснимото и непознатото. То е стимулаторът на прогреса. Бих го нарекъл най-важното човешко чувство, понеже то предизвиква безкрайните „Защо?“ и дава възможност на човека да се осъществи като самопрогресиращо начало.
Трябва по-често да си задаваме въпроса „Защо?“, но и да осъзнаем, че Създателят е прокарал граници за познанието чрез невидимите прегради в пространството. Те разделят паралелните светове, но и увеличават човешкото любопитство. Триизмерното ни любопитство може да действа само в рамките на нашия свят. За да овладеем познанията на четириизмерния свят, трябва да станем четириизмерни хора.
Мисля си, че Бог е предвидил възможността човек да преминава от един свят в друг. При поредните прераждалия най-вероятно сменяме телата си като носни кърпички и един ден Бог ще ни „подари“ четириизмерно тяло. Тогава пред нашето любопитство ще се отворят безкрайните простори на нов, по-сложен свят. Някъде дълбоко в душата си ще се радваме, че във вече отдалечилия се от нас триизмерен свят човек е могъл все пак — понякога ругаейки и негодувайки, да съхрани чистотата на своята душа. Затова Бог се е постарал да внуши и на нас, триизмерните хора, принципите на Чистата душа, като ни е противопоставил на всевластието на алчността и завистта.
И там, в онзи странен четириизмерен свят, ти ще погалиш четириизмерното си коремче и ще отбележиш, че все пак тук хората са някак особени, със странни, по детски чисти очи. Ще забележиш, че те се радват на новия човек — пришълеца от триизмерния свят, защото той се е преборил с алчността и завистта, от които четириизмерното общество отдавна се е освободило.
Ще откриеш, че тук е много по-лесно да се живее с Чиста душа, за разлика от триизмерния свят, където подобен човек изглежда като бяла врана.
Продължавах да гледам Кулата на Шамбала. Отлично разбирах, че не съм Най-добрият от най-добрите. Имах правото само да се надявам, че някога, след много-много животи… може би, ако имам Чиста душа…
А хората на Шамбала са толкова съвършени, че могат да преминават от един свят в друг и са построили Града на боговете с Кулата на Шамбала в центъра му. Та нали Кулата на Шамбала е построена не само в един, а в няколко паралелни свята! Навярно строителите са си казвали: „Завършихме триизмерната кула, хайде да пристъпим към строежа на четириизмерната.“
Внимателно гледах с триизмерния си поглед към триизмерната Кула на Шамбала. Разбирах, че не съм в състояние да видя четириизмерната. Но ми се искаше. И чаках. С огромно желание изчаквах скоро да се появи мисълта. Страхувах се само, че тя ще е неясна, ще изисква по-нататъшни изследвания, а няма да е финална, крайна, на която със задоволство можеш да сложиш точка. Точно така се случи. Появи се нещо мъгляво и странно. Исках дори да отхвърля неоформената идея, но за късмет не го сторих.
Идеята ми беше, че Кайлас е преди всичко шаблон, по който е бил създаден генът на живота.
Като учен медик отлично зная, че всяка човешка клетка (както и клетките на другите живи организми) съдържа така наречения ген на апоптозата (тоест ген на програмираната смърт или ген на самоубийството) и антиапоптозен ген (ген на живота). Ако се включи генът на смъртта (апоптозата), в клетката започва фатално отброяване на времето, което води до нейната гибел. Ако се включи генът на живота, ефектът от програмираната смърт е нулев. В този случай здравата клетка продължава да живее, а болната се възражда, оцелява и в крайна сметка се превръща в здрава. Учените от цял свят изучават тези два гена и то с пълно основание. Ако например успеят да задействат гена на смъртта на раковите клетки, то туморът ще загине.