Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Сега разбирате, нали, стратегията на Матилд дьо Карвил. Още от самото начало тя е осъзнавала какво върши. Откритата банкова сметка на името на Емили е била змийско яйце, скрито в ракла. Там животинчето се е излюпило и малко по-малко е пораснало. Бе наедрявало години, скришом, в къщата на Витрал, преди да излезе с намерението си да ги задуши.
Пропастта между Емили и Марк се задълбочаваше. Имам предвид материалната пропаст. На останалото ще се върна по-късно... Емили вече можеше да изисква всичко – от най-дребната до най-луксозната прищявка. Нищо не бе твърде скъпо за нея. Марк бе принуден да се задоволява със заместители. С дрехите на съседа. С колелото на дядо си. С обувките за ръгби на някой по-възрастен приятел. В началото Емили бе настояла да се купува всичко и за Марк. В края на краищата, парите си бяха нейни. Никол Витрал обаче не отстъпи. За нея това бе въпрос на чест, морален договор между нея и Матилд дьо Карвил. Не бе възможно да се премине червената линия. Нито един сантим от Дьо Карвил за нейния внук! Това може да ви се стори странно. Съгласен съм с вас по тази точка. Но кой може да каже как би реагирал друг на мястото на Никол Витрал? Повтарям ви, че Матилд дьо Карвил е знаела какво прави. Още през онази майска вечер на 1981 година, когато е отишла да ѝ предложи спящата змия – сапфирения пръстен.
Противно на всички очаквания тази история имаше и поука.
Доколкото успях да установя, делото на змията се провали. Maрк не ревнуваше и не завиждаше. Никога. И причината не беше, че иска да се подчини на баба си. Той се радваше на щастието на Емили. Ще се върна на този въпрос. Обещавам ви. И то подробно, бъдете сигурни в това.
Стана и друго чудо, което може би бе още по-любопитно от първото. Въпреки захаросаните подаръци и потъналото в злато всекидневие, Емили не се превърна в капризна глезла с розова панделка. Не стана подобие на Нели Олсон81, която гледа с отвращение простия живот на семейство Ингълс. Остана си жива, весела, естествена. Не презираше нито претрупания с мебели хол, нито долепените една до друга къщи на улица „Пошол“. Не се дразнеше от сивото море, нито от твърде острите за нежните ѝ ходила камъчета по брега на Диеп. Емили растеше. Все още имаше същите сини очи като всички Витрал, но и проявяваше изискания вкус на Дьо Карвил. Притежаваше в изобилие любезността на Витрал и парите на Дьо Карвил. Идете, че разберете.
77 Герои в романите на американския писател Мики Спилейн (1918–2006), по които са заснети два телевизионни сериала – бел. прев.
78 Герой от едноименен американски сериал, чиито най-верни помощници са двете му кучета, породи доберман и пинчер – бел. прев.
79 Курорт на брега на Бретан – бел. прев.
80 Жан-Жак Голдман – френски композитор, певец и продуцент, писал песни за поколения певци – от Джони Холидей до Селин Дион – бел. прев.
81 Героиня от романа „Малка къща в прерията“ на американската писателка Лора Уайлдър, по който е заснет хитов сериал – бел. прев.
* * *
Марк вдигна глава. Бе развълнуван до сълзи.
Влакът с бясна скорост летеше покрай блатата на Поз82. Натоварени с пясък шлепове плаваха срещу течението на Сена.
Пред очите на Марк се възраждаха спомени.
Флейтата. Диванът. Пианото. Емили свири Шопен, Берлиоз и Дебюси.
Не познаваше творбите на тези композитори, но се вълнуваше.
Емили седи пред пианото с вързани коси, изправен гръб, пръстите ѝ непрестанно се движат... Сега пианото бе безмълвно. Потънало в прах. Но все още бе на мястото си в хола на къщичката им в Диеп.
Марк си спомняше и тоалетите на Лили. Роклите и полите ѝ, които с течение на годините ставаха все по-хубави. Как да ги забрави? Бяха купувани само и единствено за него, заради него.
Как би могъл да завижда? Да ревнува? Никой нищо не бе разбрал.
Нито Гран-Дюк, нито Никол, нито някой друг от възрастните... Още по-малко пък Матилд дьо Карвил. Влакът спря във Вал дьо Рьой, на гарата насред полето, до която новият град не бе стигнал още. Марк се поколеба. Оставаха едва петнадесет минути до Руан. Той извади мобилния си телефон. Имаше време да се свърже с още няколко клиники. Набра три номера. Без успех. Никаква Емили Витрал не е била приемана в тези лечебни заведения. Толкова по-зле. Марк вече вършеше тази работа без вяра. Имаше най-вече желание да дочете тетрадката на Гран-Дюк. Да открие юношеските си години, преразказани от детектива. Нещо като личен дневник, който е бил редактиран от чужд човек.
82 Поз – село, разположено на р. Сена в департамент От-Норманди, прочуто с блатата си, където се провеждат много състезания по риболов, и с развлекателните си комплекси – бел. прев.