Портретът на един шпионин

Щорите на помещението бяха спуснати, а осветлението - приглушено. В средата имаше лакирана махагонова маса, около която се бяха разположили членовете на екипа на Габриел, безупречно издокарани. Дори и Габриел бе облечен подобаващо. Той беше седнал до прозорците, като от едната му страна се бяха настанили Ейдриън Картър и Греъм Сиймор, а от другата - Ари Шамрон и Узи Навот. Шамрон изгледа Надия съсредоточено, докато тя се настаняваше на стола до Сара, която бе почти неразпознаваема заради тъмната перука и очилата.

Все още в ролята на Томас Фаулър, Йоси представи един по един всички присъстващи с псевдонимите им. Всичко това бе формалност. Стаята бе звукоизолирана и непроницаема за разузнавателни средства. Затова Габриел без притеснение пусна на всички записан от Агенцията за национална сигурност разговор. Той бе проведен пет дни по-рано, точно в 10,36 ч. централноевропейско време. Първият глас принадлежеше на Самир Абас от Трансарабска банка.

- Програмата на сподвижника е много натоварена. Това ще бъде единственият ви шанс да се срещнете лично с него в обозримо бъдеще.

- Кога трябва да дам отговор?

- Боя се, че веднага.

- По кое време би искал да е срещата?

- В девет вечерта.

- Имайте предвид, че моите охранители няма да допуснат никакви промени.

- Сподвижникът уверява, че няма да има промени.

- В такъв случай, ако обичате, уведомете го, че ще бъда в „Бурж“ следващия четвъртък в девет вечерта. И му кажете да не закъснява - аз никога не инвестирам пари в хора, които закъсняват за срещи.