Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
- И се е съгласил?
- Завоалирано - каза Габриел, - но без съмнение. Освен това прие и второто ми искане.
- Което беше?
- Да уволни Джеймс Маккена, за да не погуби всички ни.
- Винаги сме смятали, че президентът и Маккена са неразделни.
- Във Вашингтон няма неразделни двойки.
Шамрон започваше да се уморява. Двамата навлязоха в Италианските градини и седнаха на пейка край един фонтан. Шамрон го изгледа с неприкрито раздразнение. Фонтаните, подобно на всички останали форми на развлечение, го отегчаваха.
- Трябва да знаеш, че благодарение на усилията ти вече разполагаме със солиден политически капитал в Съединените щати - каза той. - Снощи държавният секретар прие всичките ни условия за подновяване на мирните преговори с палестинците. Освен това тя намекна, че президентът би могъл да помисли за визита в Йерусалим в най-близко бъдеще. Според нас това ще стане преди следващите избори.
- Не го подценявай.
- Никога не съм го подценявал - отвърна Шамрон, - но и не му завиждам. Арабската пролет се състоя по време на неговия мандат, а от действията му оттук нататък зависи дали Близкият изток ще последва примера на хора като Надия ал Бакари или като джихадиста Рашид ал Хусейни. - Ари направи пауза. - Признавам, че дори аз нямам представа как ще се развият нещата. Знам само, че отстраняването на хора като Малик би улеснило значително прогреса и разбирателството.
- Да не би да искаш да кажеш, че цялото бъдеще на Близкия изток зависи от изхода на моята операция?
- Би било хиперболизирано твърдение - каза Шамрон. - А аз винаги съм избягвал хиперболите.
- Освен когато отговарят на целите ти.
Шамрон се подсмихна и запали от своите турски цигари.
- Мислил ли си кой точно ще изпълни присъдата на Малик?
- По всяка вероятност това ще определи самият Малик.
Ари мълчаливо дръпна няколко пъти от цигарата си.
- Знам, че винаги си бил привърженик на огнестрелното оръжие. В този случай обаче спринцовката е по-удачно решение. Едно шумно убийство само ще затрудни оттеглянето ви. По-скоро използвайте силна доза суксаметониев хлорид. Първо ще почувства леко неразположение. После ще му стане трудно да диша, защото ще започне да се парализира. Ще е мъртъв след няколко минути. А през това време вие вече ще се качвате на самолета.
- Суксаметоният си прилича по нещо с куршума -каза Габриел. - Остава в тялото на жертвата дълго след смъртта. Впоследствие съдебните лекари в Дубай ще го открият, а полицията ще успее да сглоби пъзела на случилото се.
- Такъв е рискът при провеждането на операции в съвременни хотели. Ти просто гледай камерите да не запечатат физиономията ти. Ако тя се появи още веднъж във вестниците, завръщането ти към цивилния живот ще е значително по-трудно. - Шамрон се вгледа в Габриел мълчаливо. - Нали това е твоето намерение?
Габриел не отговори. Шамрон пусна цигарата си на земята и я стъпка с пета.
- Не можеш да ме виниш, че пробвах - каза Ари.
- Щях да остана разочарован, ако не бе пробвал.
- Всъщност аз дори си позволих да се надявам, че този път може да отговориш друго.
- Защо?
- Защото позволяваш на жена си да отиде в Дубай.
- Нямах друг избор. Тя настоя.
- Успя да убедиш президента на Съединените щати да отстрани един от най-верните си съветници, а капитулираш пред ултиматума на жена си? - Шамрон поклати глава и добави: - Може би трябваше да избера нея за следващ шеф на Службата.
- Бела Навот щеше да е подходящ неин заместник.
- Бела? - Шамрон се усмихна. - Арабите ще умрат от ужас.
Двамата се разделиха десет минути по-късно при Лан-кастър Гейт. Шамрон се върна в безопасния апартамент на Службата, а Габриел се запъти към летище Хийтроу. Когато пристигна там, вече беше Ролан Девро, родом от Гренобъл, Франция, а понастоящем жител на Квебек, Канада. Имаше паспорт и вид на често пътуващ човек. След като премина през гишето за регистрация на багажа и паспортната проверка, той се отправи към салона за пътници първа класа на „Бритиш Еъруейс“, придружаван дискретно от охраната на МИ5. Там намери тихо място и се загледа в новините по телевизията. Отегчен от некомпетентната дискусия за нивото на терористична заплаха, той отвори тефтерчето си и по памет скицира образа на красива млада жена с гарвановочерни коси. Това е портрет на разбудена жена, помисли си Габриел. Портрет на един шпионин. Той скъса скицата на малки парчета, щом повикаха пасажерите за неговия полет, и ги пусна в три различни кошчета за боклук из чакалнята. Когато след малко зае мястото си в самолета, провери за последен път електронната си поща. Имаше няколко нови писма. Всички бяха фалшиви, освен едно от безименна жена, която пишеше, че го е обичала винаги. Когато изключи своето „Блекбъри“, той усети, че го обзема несвойствен за него пристъп на паника. После затвори очи и за последен път превъртя лентата на цялата операция в съзнанието си.