Портретът на един шпионин

- Следователно сте нанесли сериозен удар на мрежата на Рашид.

Габриел кимна бавно.

- Който обаче не е бил съкрушителен?

- В тази сфера нищо не е окончателно, Надия.

- Разполагате ли с достатъчно информация, за да откриете Рашид?

- В момента не.

- А за човека, чието име няма да ми кажете?

Габриел поклати глава отрицателно.

- Не знаем какво име използва, какъв паспорт притежава, нито как изглежда.

- Но знаете, че иска да се срещне с мен другия четвъртък в Дубай. - Надия бръкна в дамската си чантичка, извади оттам цигара и я запали. - Струва ми се, че решението е очевидно, господин Алон. След като сте парализирали мрежата, следва да отрежете главата й. В противен случай след някоя и друга година ще се озовете в същата ситуация, опитвайки се да разбиете нова мрежа.

Габриел се вгледа в Шамрон, без да казва нищо. След малко, с почти незабележимо кимване, Ари го подкани да продължи.

- Нашата професия е основана на лъжата - каза Габриел, поглеждайки отново Надия, - но въпреки това ние се смятаме за хора, които държат на думата си. В този ред на мисли ние ви дадохме обещание и сме решени да го спазим.

- Какво обещание?

- Помолихме ви да ни помогнете, финансирайки терористична групировка. Но не сме споменавали, че ще ви се наложи да идентифицирате масов убиец лице в лице.

- Обстановката се промени.

- Но нашият ангажимент към вас остава същият.

Тя издуха тънка струйка дим към тавана и се усмихна.

- Притесненията ви относно моята безопасност са похвални, но са напълно безпочвени. Както знаете, аз съм една от най-строго охраняваните личности в света. От самото кацане в Дубай до края ще бъда заобиколена по всяко време от многобройна охрана. Телохранителите ми ще претърсват всяка стая и всеки човек, с когото предстои да се срещна. Аз съм идеалният човек за подобна задача, понеже съм идеално защитена.

Габриел отново хвърли поглед към Шамрон. За пореден път Ари отвърна с едва забележимо кимване.

- Не физическата ви безопасност е това, което ни тревожи - каза Габриел. - Трябва да вземем предвид и вашето емоционално и психическо състояние. Има хора, които, без да им мигне окото, биха предали някого от своята собствена общност срещу пари, просто от завист или поради десетки други причини, които бих могъл да изредя. За други обаче това е изключително травмиращо преживяване, чиито последици продължават години след това.

- Аз не възприемам джихадистите като членове на моята общност, нито на моята вяра. Те също не ме считат за една от своите. Освен това не използвахте ли вече моите пари, за да идентифицирате и арестувате повече от шейсетима заподозрени терористи? - Тя направи пауза, след което добави: - Простете ми, господин Алон, но ми се струва, че не за това трябва да мислите в момента.

Габриел се приведе към своята агентка. Не искаше да има никакви недоразумения, да остават неясноти.

- Осъзнавате ли какво ще се случи с този човек, ако се окаже, че е същият, когото търсим?

- Въпросът ви е безсмислен.