Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
След като приключиха обиколката си по Южната поляна, двамата се върнаха пред Дипломатическия вход, където размениха последни думи. Габриел изглеждаше особено решителен към края на разговора. Същото можеше да се каже и за президента. Той постави ръка на рамото на Алон и след като кимна за последен път, влезе в Белия дом. Габриел остана отпред още известно време, напълно сам. После се обърна и заслиза по алеята към паркирания „Ескалейд“. Картър не каза нищо, докато се движеха по лабиринта от бетонни препятствия, докато не излязоха на Петнайсета улица.
- Как беше?
- Определено знае името ти - отвърна Габриел. - И говори за теб с изключително възхищение.
- Няма да е зле да каже добра дума за мен и пред царя на контратероризма.
- Работя по въпроса.
- Има ли друго, което трябва да знам?
- Разговорът ни беше поверителен, Ейдриън. Такъв и ще си остане.
Картър се усмихна.
- Какъв добър човек.
51.
СИТИ, ЛОНДОН
Фирмата за рисков капитал „Роджърс и Креси“ заемаше деветия етаж на една стьклено-стоманена архитектурна недомислица, разположена на Кенън Стрийт, недалеч от катедралата „Свети Павел“. В лондонските финансови кръгове „Роджърс и Креси“ се ползваше със заслужената репутация за действаща с потайност и коварство. Ето защо не бе никаква изненада, че придобиването на дружество „Томас Фаулър“ бе извършено с дискретност, която граничеше с държавна тайна. За събитието в пресата бе публикувано кратко съобщение, на което никой не обърна внимание, а на скучната уебстраница на „Роджърс и Креси“ се появи само разфокусирана снимка. Тя беше композирана от човек, вещ във визуалните изкуства, и бе заснета от фотограф, който прекарваше работните си дни в микробуси за наблюдение със затъмнени стъкла.
Както можеше да се очаква, Томас Фаулър и неговите дванайсетима съдружници трябваше незабавно да продължат дейността си в новите условия. Във вторник сутринта те бяха настанени в няколко от крайните офиси, а към края на същия ден вече приключваха първата си сделка като част от екипа на „Роджърс и Креси“. Сделката беше изключително сложна и рискована, с много променливи и множество противоречащи си интереси. Ала в крайна сметка ставаше въпрос за имоти по бреговата линия на Дубай и саудитски милиардер инвеститор на име Надия ал Бакари. Фаулър и неговият екип добре познаваха госпожица Ал Бакари, тъй като бяха организирали поредица от свръхсекретни срещи в един замък северно от Париж. Те размениха няколко имейла с наследницата на Зизи в сряда, а само ден по-късно, в четвъртък, нейният частен самолет кацна на лондонското летище Станстед. „Роджърс и Креси“ бяха организирали автомобилния транспорт с помощта на МИ5. Наемът за двете бронирани бентлита предизвика недоволството на счетоводителите на Теме Хаус, където бюджетът се следеше не по-малко стриктно, отколкото във всяко друго ведомство на страдащото от недостиг на пари правителство на Нейно Величество. Недоволството обаче се разсея, когато Греъм Сиймор препрати сметката към Лангли. От Лангли промърмориха нещо за споделена отговорност и специални отношения, но все пак изплатиха сумата, изтегляйки пари от една от своите сякаш неизчерпаеми сметки, и въпросът повече не бе повдигнат.
Не бе необичайно човек да види лимузини „Бентли“ на Кенън Стрийт, но въпреки това, Надия ал Бакари привлече погледите на немалко минувачи, когато излезе от бронирания автомобил, заобиколена от охранители в черни костюми. Те я съпроводиха до фоайето на сградата на „Роджърс и Креси“, където я очакваше млад мъж с лице на енорийски свещеник. Дори да се представи, никой не успя да чуе името му. Той всъщност бе Найджъл Уитком, млад офицер в МИ5, който бе направил първите си стъпки в професията, оказвайки съдействие на Габриел Алон срещу руския търговец на оръжие Иван Харков.
Уитком поведе Надия и нейните охранители към асансьора и след като се качиха в него, с натискане на един бутон поеха към деветия етаж. Там пред вратата ги очакваше целият ръководен състав на „Роджърс и Креси“. Сред посрещачите бе и най-новото попълнение на екииа - Томас Фаулър, който в определени среди бе известен като Йоси Гавиш. Той носеше сив костюм на бели райета на Антъни Синклер от „Севил Роу“ и имаше широка усмивка, която обещаваше щедри облаги. Двамата с Надия се поздравиха като стари приятели. След това с бавна крачка той я поведе към разкошната конферентна зала на компанията. Уитком покани нейните охранители да се настанят на местата в коридора, което те сториха без никакво възражение. След това той влезе след Иоси и Надия в конферентната зала и затвори вратите.