Портретът на един шпионин

- Ако решим да осъществим срещата - каза Габриел,

- можете да сте сигурни, че Надия няма да тича до тоалетната, за да изпраща текстови съобщения.

- Ако решите ли? - Картър наведе глава към Шамрон и Шврт, които седяха един до друг на канапето. И двамата стояха скръстили ръце, а лицата им бяха непроницаеми. Изключително добре умеят да прикриват мислите си - фтбеляза Ейдриън, - но сега мога да ти кажа точно какво» се върти из хитрите им умове. Те искат Малик ужасцо много. Повече от американския президент или Джеймс Маккена. И в никакъв случай няма да изпуснат подобен шанс да го пипнат. Затова нека да пропуснем надлъгването тази вечер и директно да преминем към планирането.

Габриел погледна към ръководителите си. Навот раз-търкваше носа си там, където се захващаха неговите модерни очила. Шамрон също не взе отношение. Той гпедаше към Киара, сякаш предлагайки й възможност да се намеси. Тя не го направи.

- За протокола - каза Габриел, - ние не отиваме в Дубай, за да арестуваме някого. Ако на срещата наистина дойде Малик, той няма да си тръгне жив.

- Сигурен съм, че не чух Маккена да споменава думата „арест“.

- Исках да сме наясно.

- Наясно сме - каза Картър. - Приеми, че ще бъдеш нашата бойна ракета, но без косвените щети и невинните жертви.

- Бойните ракети не се нуждаят от паспорти, хотелски стаи и самолетни билети. Освен това нямат проблем да действат в арабски държави. А ние имаме такъв проблем. - Габриел направи пауза. - Нали осъзнавате, че Дубай е арабска държава, Ейдриън?

- Струва ми се, че съм чел нещо подобно.

Алон се поколеба. Предстоеше им да навлязат в деликатната тема за възможности и оперативни тенденции. Разузнавателните агенции ревниво пазеха тайните си и ги споделяха със свои съюзници единствено в краен случай. В Службата това бе почти равносилно на ерес. С кратко кимване Габриел възложи тази задача на Узи На-вот, който отново си сложи очилата и продължително изгледа Картър, преди да заговори.

- Живеем в сложен свят, Ейдриън - най-сетне каза той. - Затова понякога е добре нещата да се опростяват. От наша гледна точка има два вида държави. Едните, в които можем да оперираме безнаказано, и другите, където това не е възможно. Първата категория наричаме базисни държави.

- Като Съединените щати например - вметна Картър с широка усмивка.

- Или Обединеното кралство - добави Навот, хвърляйки поглед към заместник-директора на МИ5. - Въпреки цялото ви старание, ние влизаме и си излизаме, когато пожелаем. Ако изпаднем в затруднение, прибягваме до мрежа от тайни квартири и убежища, уредени от човека вдясно от мен. Ако се случи някоя катастрофа, не дай боже, нашите агенти могат да потърсят подслон и закрила в някое посолство или да помолят за помощ някой добронамерен полицай от тайните служби като Греъм.

Шамрон хвърли убийствен поглед към Навот, но той продължи, сякаш не го бе забелязал:

- Втората категория държави наричаме мишени. Те са враждебни. Там няма посолства. Няма тайни квартири. Полицаите не са добронамерени. Тъкмо напротив, ако успеят да ни заловят, ще ни изтезават и разстрелват, ще ни бесят на публични места и пред телевизионни камери или ще ни оставят да гнием в затвора.