Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
- Ще можете ли да продължите живота си с подобен спомен?
- Вече го правя. - Тя се усмихна насила. - Освен това, както сам знаете, господин Алон, нищо не трае вечно.
Габриел се облегна назад в стола си и известно време остана загледан в ръцете си. Този път не погледна Шамрон за напътствие. Решението зависеше само и единствено от него.
- Ще ни е необходимо време да ви подготвим.
Надия извади кожена папка от ръчната си чанта и
погледна в програмата си.
- Утре съм в Москва. Вдругиден съм в Прага, а след това - в Стокхолм.
- Какво сте планирали за почивните дни?
- Да отида до Казабланка за слънчеви бани.
- Ще се наложи да отмените това пътуване.
- Ще помисля по въпроса - не се отказваше тя. - Сво-бодна съм целия следобед днес.
Габриел пое папката, която му подаде Узи Навот. В нея беше последната снимка на Малик ал Зубаир, както и няколко компютърно генерирани фотоизображения. Той ги подреди едно до друго на масата.
- Това е човекът, когото може би ще видите идния четвъртък в хотел „Бурж ал Араб“ в Дубай - каза той, сочейки старата снимка. После ръката му се придвижи към другите изображения. - Тук е с десетина килограма по-пълен. А тук е с брада. Ето го и без брада. С мустаци. С белег от допира с молитвеното килимче. Без такъв белег. С очила. С къса коса. С дълга коса. Със сива коса. Без коса...
53.
СИТИ, ЛОНДОН
Лондонският вестник „Файненшъл Джърнъл“ бе изгубил голяма част от престижа си, откакто бе закупен от руския олигарх Виктор Орлов, но все пак успя да предизвика вълнение в Сити на следващата сутрин, когато оповести, че търговската къща „Роджърс и Креси“ се готви за значимо събитие в Дубай. Новината придоби допълнителна инерция, когато Зоуи Рийд от Си Ен Би Си съобщи, че начинанието се осъществява с финансовата подкрепа на „Ей Ей Би Холдингс“, саудитската инвестиционна компания на необщителната Надия ал Бакари. Когато бе потърсена за коментар в Париж, говорителката на компанията Ивет Дюбоа, която обикновено нямаше много работа, излезе с опровержение, което като по учебник не отричаше нищо по същество. Същата вечер обаче светлините в офисите на „Роджърс и Креси“ на Кенън Стрийт въобще не угаснаха. Онези, които познаваха фирмата добре, не останаха изненадани. Според тях „Роджърс и Креси“ винаги извършваше най-силните си удари по тъмно.
Ако някой от тях обаче имаше достъп до звукоизолираните конферентни зали или до защитените телефонни линии на компанията, със сигурност щеше да чуе един съвсем различен език от този, който обикновено се използваше в света на бизнеса. Неговата етимология можеше да се проследи до Мюнхенското клане* на Олимпийските игри през 1972 г. и последвалата свръхсекретна операция. Светът значително се бе променил оттогава, ала принципите, които бяха изковани след тези убийства, останаха неизменни. Алеф, бет, айн, коф: четири букви от азбуката на иврит. Четири оперативни правила, които бяха устояли на времето като човека, който ги бе формулирал.
В определени отдели на „Роджърс и Креси“ той бе познат под името хер Хелер. Ала влезеше ли в кабинетите на Габриел и екипа му, ставаше Ари, Стареца или мемунех, което на иврит означава „единственият шеф“. Заради един лист хартия с подписа на Узи Навот Шамрон беше формален командващ операцията. Но по практически съображения той бе прехвърлил цялата отговорност за планирането и изпълнението върху Габриел и неговия заместник Ели Лавон. За Шамрон не беше трудно да вземе това решение. Габриел и Лавон споделяха неговата методология, както и неговите инстинкти и дълбоки страхове. Заговореше ли някой от двамата, все едно се чуваше гласът на мемунех. А педантичният им план за отстраняването на чудовището Малик бе достоен за най-добрите времена на Шамрон.
По различни причини операцията щеше да се окаже най-трудната за Габриел и неговия екип, откакто работеха заедно. Враждебната обстановка бе само едно от утежняващите обстоятелства. Те не знаеха със сигурност дали мишената им изобщо ще иде на срещата, нито пък, ако се появеше, дали щяха да имат възможност да го убият, без да се разкрият. Подобно на Ейдриън Картър, и Габриел не одобряваше играта на сляпо. Ето защо още на първия ден от планирането той начерта една линия в пясъка - граница, която не биваше да се преминава. Трябваше да оставят самоубийствените мисии на своите врагове. Ако беше невъзможно дивечът да се отстреля без риск за ловците, тогава щяха само да го маркират и да се оттеглят в очакване на друга възможност. И при никакви обстоятелства нямаше да дърпат спусъка, докато не са с/иопро-центово сигурни, че срещу себе си имат именно Малик ал Зубаир.