Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Андерсън не можеше да откъсне поглед, от белоризците.
— Ако хукнем, ще им привлечем вниманието.
— Ние сме проклети фаранги бе! При всички случаи ще им привлечем вниманието.
Пешеходци и велосипедисти се придвижваха бавно напред, минаваха през пропускателния пункт, покрай грозната гледка.
Половин дузина белоризци стояха около трупа. Под главата на пребития се събираше локва кръв. Мухи вече бръмчаха около червените вадички, с лепкави от кръвта крилца, давеха се в неочаквания източник на калории. Чешърка се мержелееше нетърпеливо малко встрани, но оградата от крака в бели униформени панталони не я пускаше до съсирващата се кръв. Ръкавите на белоризците бяха опръскани в червено, като роса от кинетична енергия, попила в белия плат. Крачолите също, впрочем.
Андерсън втренчи поглед в пребития мъж. Карлайл се изкашля нервно.
Звукът привлече вниманието на един белоризец и той вдигна поглед към тях. Очите им се срещнаха. Андерсън не можеше да каже колко дълго се гледаха, но омразата в очите на белоризеца беше безспорна. Белоризецът вдигна предизвикателно вежда. Тупна се с палката по бедрото и тя остави кървава следа.
Още един удар по бедрото и белоризецът обърна глава в знак, че Андерсън трябва да направи същото.
20.
Смъртта е етап. Преход. Преминаване към следващ живот. Когато медитираше по-дълго върху тази идея, Каня имаше чувството, че е на косъм да я асимилира, да я приеме, но истината бе, че Джайде е мъртъв, че двамата никога няма да се видят отново и че без значение какво прераждане си е заслужил той, колко молитви отправя Каня и колко приношения прави, Джайде никога повече няма да е Джайде, жена му няма да се върне, а синовете му ще научат по трудния начин, че загубата и страданието са навсякъде.
Страдание. Болката беше единствената истина. Но за децата беше добре поне в началото на живота си да се смеят, да почувстват нежността. Нищо, че в желанието си да ги поглезят майките и бащите сами се оковаваха към колелото на съществуванието. Децата трябва да се глезят. За това си мислеше Каня, докато караше велосипеда си през града към министерското общежитие, където бяха настанили синовете на Джайде — че децата трябва да се глезят.
Белоризци патрулираха по улиците. Хиляди нейни гневни колеги бяха излезли навън, поставяйки търговското министерство под вътрешно ембарго.
Падането на Тигъра. Убийството на бащата. Краят на един жив светец.
Болката бе почти толкова силна, все едно повторно са загубили Сюб Накасатиен. Министерството на околната среда беше в траур, значи и градът щеше да скърби заедно с белоризците. А ако всичко минеше според плана на генерал Прача, търговското и Аккарат също щяха да скърбят. Министерството на търговията беше прекрачило непростимо границата. Дори Биромбакди казваше, че някой трябва да плати за тази обида.
Показа пропуска си при портите на министерството и влезе в комплекса. Подкара по тухлените алеи между тикови дървета и бананови палми към общежитието. Семейството на Джайде винаги беше живяло скромно. Скромно като самия Джайде. Сега обаче оцелелите членове на домочадието му живееха в истинска нищета. Горчив край за един велик човек. Децата му заслужаваха нещо по-добро от мухлясалото бетонно общежитие.
Домът на Каня беше доста по-голям от къщичката на Джайде, а тя живееше сама. Остави колелото си до един зид и погледна към общежитието. То беше сред сградите, които министерството беше изоставило в немара. Отпред имаше обрасла с бурени полянка и счупена люлка. Малко по-нататък беше служебният корт за такро, и той буренясал. По това време на деня никой не играеше и мрежата висеше тежко в жегата.
Каня стоеше пред олющената сграда и гледаше децата, които играеха на площадката. Сурат и Ниуат не бяха сред тях. Явно бяха вътре. Сигурно чакаха да им донесат урната с праха му или бяха отишли да повикат монаси, които да опеят баща им и така да подпомогнат успешния му преход към следващото прераждане. Пое дълбоко дъх. Задачата наистина беше неприятна.
„Защо аз? — запита се Каня. — Защо аз? Защо на мен се падна да работя за един бодхисатва? Защо на мен се падна?“
Винаги бе подозирала, че Джайде знае за допълнителния процент, който тя прибираше за себе си и за хората им. Но самият той беше различен — беше чист, чист като роса. Джайде работеше, защото вярваше в каузата. Не като Каня. Циничната Каня. Гневната Каня. Не като другите, които постъпваха на работа в министерството, защото службата носеше добри странични доходи и защото момичетата си падаха по мъже в бели униформи, особено ако униформата им дава правото да конфискуват количката за бързо хранене, с която въпросните момичета си изкарват прехраната.