Момиче на пружина

Карлайл също излезе на покрива. Тръгнаха бавно по червените плочи. Въздухът сякаш вреше.

Пътят им свърши при тесен проход, който не се виждаше от булеварда. На стената от другата страна на прохода висеше стълба.

— Проклет да съм!

Погледнаха към уличката на три етажа под тях.

— И твоят стар китаец е прескочил това? — попита Карлайл.

— Така изглежда. А после се е спуснал по стълбата. — Андерсън надникна през ръба. — Височко е. — Напук на всичко се усмихна при мисълта за Хок Сенг и неговата изобретателност. — Хитро копеленце.

— Как ще го прескочим това?

— Не е невъзможно. А и щом Хок Сенг.

Не довърши изречението, защото Карлайл се засили и скочи. Тупна тежко на отсрещния покрив, изправи се, ухили се и махна на Андерсън да го последва.

Андерсън свъси чело, засили се и скочи и той. От удара зъбите му изтракаха. Докато се изправи, Карлайл вече се спускаше по стълбата.

— Натам е булевард „Фосри“, пак натам са и нашите приятели белоризците — каза Карлайл, когато Андерсън слезе до него в тесния проход. — Значи няма да тръгнем натам.

— Хок Сенг е параноик — каза Андерсън. — Със сигурност си е бил съставил маршрут предварително. Маршрут, който не минава по булеварди и големи улици. — Тръгна в обратната посока. Само след няколко крачки стигна до процеп между стените на две фабрики.

Карлайл поклати глава и каза възхитено:

— Не е зле.

Навряха се в тесния процеп и изминаха ребром стотина метра, че и повече, преди да стигнат до врата от ръждясала ламарина. Отвориха я и налетяха на някаква бабичка, която клечеше до леген и переше. Намираха се в нещо като вътрешен двор. Навсякъде висеше пране, слънцето се провираше на дъги през влажните дрехи. Старицата им махна да минават.

След няма и минута се озоваха в тясна уличка, която ги изведе в други улички, истински лабиринт в стъкнато от подръчни материали гето, което приютяваше черноработниците, обслужващи шлюзовете на вълнолома и транспорта на стоки от фабриките до морето. Тесните улички сякаш нямаха край. Работници клечаха, стиснали купички със спагети и пържена риба. Колиби от материали на „УедърОл“. Нетърпима жега въпреки сянката на надвисналите ламаринени покриви. Дим от врящо олио, който ги задави и разкашля, докато си пробиваха път през зноя.

— Къде попаднахме, за бога? — измърмори Карлайл. — Тотално загубих ориентация.

— Има ли значение?

Минаваха покрай кучета, които лежаха замаяни от горещината, и чешърки, кацнали върху купчини отпадъци. По лицето на Андерсън се стичаше пот. Опиянението от следобедния алкохол отдавна се беше изпарило без следа. Още душни улички, още тесни проходи, още завои и завойчета, препятствия във вид на велосипеди, купчини старо желязо и разкривена кокосова пластмаса, които да заобикалят.