Момиче на пружина

— Къде е Хок Сенг? — попита Андерсън. — Началникът жълта карта. Къде е?

Мъжът поклати глава. Още работници се изнасяха от фабриката.

— Белоризците идваха ли тук? — попита Андерсън.

Мъжът отговори нещо, но толкова бързо, че Андерсън не го разбра. Карлайл му преведе:

— Казва, че белоризците са дошли да си отмъстят. Да се изчистят от позора.

Мъжът направи красноречив жест и Андерсън се дръпна от пътя му.

Работниците от чаожойската фабрика от другата страна на улицата също се евакуираха. Всички магазинчета наоколо бяха затворени. Ръчните колички за бързо хранене ги нямаше — или бяха прибрани в дюкянчетата, или се бяха изнесли по най-бързия начин към други части на града. Нямаше нито една отворена врата. Тук-там от прозорците на горните етажи надничаха тайландци, но на самата улица имаше само забързани работници и маршируващи белоризци. Последните служители на „Жива вода“ бързаха да се изнесат и нито един не погледна към Карлайл и Лейк.

— Става все по-зле — измърмори Карлайл. Под тропическия тен лицето му беше пребледняло.

Нова колона белоризци излезе иззад ъгъла, по шестима в редица, и се заточи като змия по улицата.

Андерсън огледа затворените магазини. Сякаш всички се подготвяха за връхлитащ тайфун.

— Да направим като местните и да се приберем вътре. — Хвана едното крило на тежките железни порти и го дръпна. — Помогни ми.

С общи усилия затвориха портите и наместиха тежкия лост Андерсън дръпна резетата и се облегна задъхан на нагорещеното желязо, Карлайл огледа заключващите механизми.

— И сега какво? Ключалките ще ни пазят от лошите, или ще държат нас под ключ?

— Още не сме в затвора „Клонг Прем“. Затова нека приемем, че сме отбелязали точка в наша полза.

Вътрешно обаче не беше толкова сигурен. Твърде много неизвестни имаше в уравнението и това го изнервяше. Още помнеше греамитските бунтове в Мисури — породи се напрежение, някакви хора изнасяха речи по улиците, а после изведнъж греамитите полудяха и започнаха да горят ниви. Никой не беше предвидил ескалацията. Агентите от разузнаването бяха останали слепи и глухи за бурята, клокочила под повърхността на казана.

Помнеше как самият той се озова на покрива на един зърнен силоз, как кашляше и се давеше от дима, нивите с генетично подобрени посеви избухваха в пламъци, а той стреляше по размирниците с пружинникова пушка, която беше взел от убит служител от охраната, стреляше и се питаше как така никой не е забелязал признаците. Останали бяха слепи за признаците и това им беше коствало целия комплекс. Сега се случваше същото. Внезапен взрив и изненадата да осъзнаеш, че светът, който уж си познавал и разбирал, не е светът, който обитаваш в действителност.

Дело на Прача ли беше това? Игра, която да му осигури абсолютна власт? Или Аккарат се опитваше да дестабилизира допълнително ситуацията? Или просто беше поредната чума? Можеше да е всичко. Докато гледаше как белоризците маршируват по улицата, сякаш усети миризмата на горящи посеви и пълни със зърно силози.