Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Каза, че първия път нямало да ме обладаеш до някой дънер – промълви тя, докато ръцете й пълзяха по раменете му, по изваяните му гърди. – Какво ще кажеш за комин?
Роуан отново се засмя и захапа нежно долната й устна.
– Не мога да си спомня защо ми липсваше толкова.
Елин се изкиска, но той светкавично заглуши звука с дълбоката си целувка под лунната светлина.
32.
Едион будува половината нощ, обмисляйки къде е най-подходящо да се срещне с баща си. Ако избереше плажа, щеше да изглежда така, сякаш се готви за разговор насаме, какъвто не беше сигурен дали иска да води; щабквартирата на Ролф му се струваше твърде публично място; в двора на странноприемницата щеше да е прекадено официално... Доста след полунощ, докато се въртеше в кревата, почти заспал, чу Елин и Роуан да се връщат отнякъде. Не го изненадваше, че са се измъкнали, без да кажат никому. Поне беше спокоен, че е излязла с принца.
Лизандра спеше като труп и дори не помръдна, когато стъпките им заскърцаха в коридора. Едва се беше добрала до стаята им преди няколко часа – Дориан вече спеше в леглото си, когато тя се преобрази в обичайната си форма, олюлявайки се на крака.
Едион почти не забеляза голотата й, не и когато залитна и той скочи да я хване, преди да е целунала пода.
Тя примигна зашеметено в ръцете му, пребледняла като смъртник. Затова той я положи внимателно на ръба на леглото, издърпа кувертюрата и я загърна с нея.
– Виждал си предостатъчно голи жени – промълви тя, без да придържа завивката към тялото си. – Не мога да търпя вълна до кожата си в тази жега.
Тя се сви напред, обгърна коленете си с ръце и задиша дълбоко, а покривалото се свлече от гърба й.
– Богове, вие ми се свят.
Едион замилва нежно голия й гръб. Тя се скова от допира му, но той разшири кръговете върху кадифената й кожа. След малко от гърлото й се изтръгна звук, който много наподобяваше мъркане.
Щом тишината се проточи достатъчно дълго, Едион се увери, че някак се е унесла сън. Но не в нормален съм, а онзи, в който Елин и Роуан потъваха от време на време, за да възстановят магията си. Толкова дълбок и поглъщащ, че ничия сила не можеше да го пропука, ничии инстинкти не бяха способни да го надвият. Тялото просто задоволяваше нуждата си на всяка цена, дори и тя да бе уязвимостта му.
Взимайки я в обятията си, преди да е паднала по лице, Едион я преметна през рамо и я пренесе до горната част на леглото. Отметна чистите памучни чаршафи с една ръка и я сложи да легне. Отново дългата й коса покриваше стегнатите й гърди, толкова по-малки от онези, с които я бе запомнил от първата им среща. Размерът им не го интересуваше, бяха красиви и в двете си форми.
Лизандра не се разсъни и той отиде в собственото си легло. Заспа чак когато светлината придоби воднистата сивкавост на приближаващата зора, събуди се малко след изгрева и се отказа от съня. Не се надяваше умът му да почине, докато не минеше срещата.
Затова се изкъпа и облече, размишлявайки дали щеше да изглежда като глупак, ако се срешеше заради баща си.
Като се върна с тихи стъпки в стаята, Лизандра се беше събудила, бе видимо отпочинала, а кралят още спеше.
Хамелеонката огледа Едион от глава до пети и каза:
– С тези дрехи ли мислиш да отидеш?
***
Лизандра го накара да съблече мръсните си пътнически дрехи, нахлу в стаята на Елин и Роуан по чаршаф и взе каквото си хареса от гардероба на елфическия принц.
Ревът на Елин да напусне стаята им вероятно се разнесе чак в другия край на залива и Лизандра се върна с дяволита котешка усмивка на лице, хвърляйки му зелен жакет и чифт панталони.
Когато Едион излезе от банята, хамелеонката вече беше облечена в дрехи, взети незнайно откъде. Бяха съвсем обикновени: високи до коленете ботуши, черен тесен панталон и натъпкана в него бяла риза. Беше вдигнала само половината си копринена коса, а разпуснатата сега сучеше през едното си рамо. Като го огледа, се подсмихна одобрително и каза:
– Много по-добре. Изглеждаш като принц, а не като... скитник.
Едион й се поклони театрално.
Дориан се размърда в леглото и през прозореца влетя прохладен ветрец, сякаш магията му също се пробуждаше. Той присви очи към тях, а после и към часовника върху полицата над камината. След това издърпа възглавницата върху очите си и пак заспа.
– Изключително кралско поведение – коментира Едион, отправяйки се към вратата.
Дориан измърмори нещо под възглавницата и Едион се престори, че не го е чул.
Двамата с Лизандра закусиха мълчаливо в трапезарията, макар че половината храна изяде насила. Хамелеонката не му зададе нито един въпрос, или от съобразителност, или защото беше заета да се тъпче с всички видове храна, сервирани на масата.