Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Така се избави от страховете си, ако не и от угризенията за грешките, и кошмарите вече не я измъчваха.
29. Време на избор
След покушението в крепостта настана неспирна суматоха. Стражата на портата бе удвоена и отказваха да пуснат вътре Каран, защото бе изхвърлила временния си пропуск. Тръгна надолу към цитаделата, където се натъкна на същото затруднение заради кражбата от работната стая на Лиан.
За късмет Талия се появи в този момент и гарантира за нея. Каран хукна надолу по стълбата към Лиан и завари в стаята цяла тълпа. Мендарк беснееше и от проникването на враг в цитаделата, и от загубата на книгата. Водеше си неколцина архивари да преровят книжата на Лиан, от което пък той изпадна в ярост. И Игър беше тук. Нападението срещу Мейгрейт му помогна да забрави безмерното отчаяние. Самата тя стоеше до прозореца и гледаше навън. Наглед не бе пострадала, колкото и да си личеше умората.
— Ама че тежък удар понесохме — мърмореше Мендарк.
Май изчезналата книга го притесняваше далеч повече от заплахата за живота на Мейгрейт.
„Какво да очакваш от него“ — рече си Каран.
Нахълта вестоносец, който зашепна трескаво на ухото на Мендарк. Лицето на Магистъра съвсем се изопна.
— Предай да донесат цялата пепел при мен! Проследили са крадлата до стаята й — съобщи на останалите, — но тя е мъртва и за огромно съжаление книгата е била изгорена. Същинска катастрофа!
— Името й бе Еламай — промълви Мейгрейт и опря чело на ръцете си. — Познавах я, откакто се помня. Още не мога да повярвам, че тя се опита да ме убие.
— Фейеламор явно доста ни подценява. Ще предприеме нови опити. Бъдете нащрек! — Мендарк поклати глава. — Такива надежди таях за книгата…
— Е… — отрони Лиан, възвърнал си хладнокръвието. — Никой от нас не успя да разгадае дори един знак в нея, а и не ми се вярва, че някога щяхме да я прочетем.
— Що за летописец си ти! — избухна Магистърът и излезе с тежки крачки.
Игър и Талия го последваха, в стаята останаха Лиан, Каран и Мейгрейт.
— Каква е била тази книга? — попита Мейгрейт, дошла малко преди Каран.
Лиан й обясни и тя ахна сподавено.
— Но това е моята книга! Ялкара ми го каза в посланието, което е оставила в Огледалото.
— Що за послание? — наостри слух Лиан.
— Досега само Шанд знаеше. Книгата е съдържала ранните Предания на кароните от времената на изгнанието им в пустотата, а и преди това. Неоценимо съкровище…
— Я да излезем — предложи летописецът припряно. — Не ме свърта на едно място.
Отидоха в парк, който пустееше заради лошото време. Лиан вече не куцаше, макар че белезите по краката му нямаше да изчезнат. Избърса каменна скамейка с края на наметалото си и седна.
Каран се настани до него, Мейгрейт се разхождаше неспокойно пред тях.
— Лиан, какви са тези хитрини? — попита Каран. — Мейгрейт, ела при нас!
Щом и другата жена седна, Лиан се разсмя от душа.
— Книгата си е у мен — сподели тихо. — Ето тук, в моята торба.
— Ама… — заекна Мейгрейт.
— Виж какво — той я дари с прословутата си сияйна усмивка, — Лилис не знаеше с какво да си запълни времето, а пък искаше да се упражнява в краснопис. Затова й възложих да препише съвсем точно книгата на Ялкара. Еламай е откраднала копието. Винаги нося оригинала заедно с моите дневници. Всичко е тук. — Той отвори торбата и връчи на Мейгрейт тънкото томче. — Единствено Лилис знае, че е имало копие, но тя замина с баща си. Когато се върне, ще я помоля да не казва никому.
Мейгрейт погали корицата и опря книгата в бузата си. Отвори на първата страница и се взря в писмената.
— Огледален образ на онези по рамката на Огледалото. Защо ли е така?…
— Нямам представа — сви рамене Лиан.
— Може би заедно ще разкрием тайната, ако някак намеря ключа към тази писменост. — Мейгрейт се изправи, прибра книгата в своята нараменна торба, и се усмихна сдържано. Но преди да се отдалечи, прегърна срамежливо Лиан. — Благодаря ти! След отминалата нощ трябва спешно да обмисля някои неща. Ще се видим с вас утре.
„Виж в Огледалото и то ще ти покаже как да успееш.“ „Какво вредно да направя?“ — терзаеше се Мейгрейт на връщане към крепостта. Според Мендарк и Игър се подразбираше, че и на нея съдбата е отредила да участва във войната срещу Рулке, но Ялкара не може и да е помисляла за това. На чия страна трябваше да бъде? На тези хора и този свят ли? Или да бди за добруването на всичките Три свята? Да се присъедини към Рулке и кароните? Пак не виждаше изход.
А беше ли нейното наследство предназначено за претопяване и превръщане в устройство за отваряне на портали? Твърде вероятно беше Ялкара да не си е представяла така употребата му. Ако създадат нова златна флейта, много опасно би било дори да се упражняват с нея. И как се очакваше Мейгрейт да възстанови равновесието между световете?