Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Дойдох в къщата на баща си.
— И когато пристигна, видя, че вътре е оставен нечий багаж. Паспортите и на двама ни бяха сред вещите. Не може да не си ги намерил. И все пак си останал.
Марк се извърна, което Малоун прецени като опит да скрие нарастващото си объркване. Приличаше на майка си много повече, отколкото би признал.
— На трийсет и осем години съм, а все още се чувствам като малко момче — каза Марк. — През последните пет години живях в уединената сигурност на абатството, ръководено от строг устав. Мъжът, когото обичах като свой баща, проявяваше доброта към мен и се издигнах до пост, за какъвто никога не съм мечтал.
— А ето те сега. Насред един бог знае какво.
Марк се усмихна.
— С майка ти трябва да си оправите отношенията.
Младият мъж стоеше тъжен и замислен.
— Онази жена, която спомена снощи, Касиопея Вит. Чувал съм за нея. Години наред спореха с баща ми. Не можем ли да я открием?
Направи му впечатление, че Марк обича да отбягва въпросите, като задава други, точно както майка си.
— Зависи. Застрашава ли ни по някакъв начин?
— Трудно е да се каже. Винаги някак се оказваше наблизо и татко не я обичаше.
— Нито пък Дьо Рокфор.
— Убеден съм.
— Снощи в библиотеката тя така и не се представи и Дьо Рокфор не узна името й. Но щом е хванал Кларидън, значи вече знае коя е.
— Това не е ли неин проблем?
— Спаси ми кожата два пъти. Така че трябва да я предупредим. Кларидън ми каза, че живее наблизо, в Живор. С майка ти смятахме да отпътуваме днес. Бяхме решили, че търсенето ни е приключило. Но нещата се промениха. Бих искал да посетя Касиопея Вит. И мисля, че е най-добре да го направя сам, поне засега.
— Както искаш. Ще чакаме тук. Точно сега и аз самият искам да направя едно посещение. От пет години не съм ходил на гроба на баща си.
Марк тръгна към входа на гробището.
40
11:05 ч.
Стефани си наля чаша горещо кафе и предложи да долее на Джефри, но младият мъж отказа.
— Позволено ни е само по една чаша на ден — поясни той.
Тя седна до кухненската маса.
— Във всичко ли се ръководите от устава?
— Това е нашият живот.
— Мислех, че тайнствеността също е важна за братството. Защо тогава говориш толкова открито?
— Моят магистър, който вече е при Всевишния, ми поръча да съм откровен с вас.
— А откъде ме е познавал твоят магистър? — учуди се тя.
— Той внимателно следеше проучванията на съпруга ви. Много преди да дойде в абатството, но впоследствие ми разказа всичко. Двамата със съпруга ви са разговаряли няколко пъти. Магистърът бил негов изповедник.
Тази информация я разтърси.
— Нима Ларс се е свързал с тамплиерите?
— Всъщност тамплиерите са го открили. Магистърът се е свързал с него, но дори съпругът ви да е знаел, че магистърът е човек от ордена, не го е показал. Вероятно е смятал, че това би сложило край на контактите им. Но със сигурност е знаел.
— Струва ми се, че магистърът ти е бил интересна личност.
Лицето на младия мъж се озари.
— Той бе мъдър човек, който се опитваше да върши добрини за ордена.
Тя си спомни как защитаваше Марк преди няколко часа.
— Синът ми помогна ли в това начинание?
— Точно затова беше избран за сенешал.
— А фактът, че е син на Ларс Нел, има ли нещо общо с този избор?
— Нямам право да коментирам това, госпожо. Разбрах кой всъщност е нашият сенешал едва преди няколко часа. Тук, в тази къща. Така че нямам представа.
— Не знаете ли нищо един за друг?
— Много малко и на някои от нас ни тежи. Други пък се наслаждават на уединението. Но ние прекарваме живота си заедно в такава постоянна близост, сякаш сме в затвор. Прекалената интимност би се превърнала в проблем. Затова уставът забранява всякаква форма на сближаване между братята. Държим се настрана, а мълчанието ни е наложено от службата ни към Бог.
— Не изглежда лесно.
— Сами сме избрали този живот или това приключение. — Той поклати глава. — Магистърът ме предупреди, че ще открия много нови неща. И е бил прав.
Тя отпи от кафето си.
— Значи магистърът е бил сигурен, че двамата с теб ще се срещнем?
— Той изпрати дневника с надеждата, че ще дойдете. Изпрати писмо и на Ърнст Сковил с откъси от дневника, свързани с вас. Надяваше се двамата да се свържете. Знаеше, че навремето със Сковил не сте били в добри отношения. Научил го от съпруга ви. Но разбрал, че разполагате с огромни ресурси. Искаше вие двамата и ние със сенешала да открием Великата тайна.