Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Може да не е забелязал.
— Кой, Сониер ли? Той бил изключително педантичен. Нищо не му убягвало.
Марк го поведе встрани от входа, а поредната вълна от туристи нахлу в църквата. Спряха пред градината с вестготската колона и статуята на Дева Мария.
— Надписът над вратата не е от Библията. Взет е от един респонсориум, написан от Йохан Таулер в началото на четиринайсети век. Респонсориумът е молитва или стих, изричан между прочита на отделни откъси от Библията, а Таулер бил добре известен по времето на Сониер. Така че е възможно Сониер просто да е харесал фразата. Но е доста необичайна.
Малоун бе съгласен.
— Правописните грешки могат да хвърлят някаква светлина върху загадката защо Сониер е използвал фразата. Изписаните думи гласят quem cremini „в когото повярвах“, но думата би трябвало да е credidi. Сониер обаче я е оставил така. Дали това не значи, че не е вярвал в Него? А и най-интересното от всичко. Quem vidi. „Когото видях“.
Малоун веднага схвана значението.
— Това, което е открил, го е отвело при Христос. Когото видял.
— Така смяташе и татко, и аз съм съгласен с него. Сониер сякаш не е можел да устои на изкушението да изпраща послания. Искал е целият свят да узнае онова, което той самият е знаел, но сякаш е съзнавал, че никой от съвременниците му не би разбрал. И е бил прав. Никой не го е разбрал. Обърнали внимание едва четирийсет години след смъртта му. — Марк погледна назад към древната църква. — Всичко е някак наопаки. Изображенията със страданията на Христос са закачени на стените така, както не се прави в нито една църква в света. Дяволът на входа, и той е обратното на доброто. — Посочи вестготската колона на около метър от тях. — И тя е наопаки. Обърни внимание на кръста и гравюрите върху лицевата й част.
Малоун се вгледа.
— Сониер обърнал колоната, преди да напише МИСИЯТА 1891 в долната част и РАЗКАЯНИЕ, РАЗКАЯНИЕ в горната.
Малоун забеляза знака V с кръгче в средата му в долния десен ъгъл. Наклони глава и си представи образа, обърнат наопаки.
— Алфа и омега? — попита.
— Според някои. И според баща ми.
— Едно от названията на Христос.
— Точно така.
— Защо я е обърнал наопаки?
— На никого досега не е хрумвало смислено обяснение.
Марк се отдръпна, позволявайки на туристите да атакуват с фотоапаратите си. След това го заведе зад църквата, в един от ъглите на градината на Голгота, където имаше малка пещера.
— Това също е копие. Заради туристите. Втората световна война отнесла оригинала. Сониер я построил с камъните, които носел като плячка от пътешествията си. С любовницата си изчезвали дни наред и се връщали с кофа, пълна с камъни. Доста странно, не мислиш ли?
— Зависи какво друго е имало в кофата.
Марк се усмихна.
— Удобен начин да пренасяш по малко злато, без да будиш подозрения.
— Но Сониер е бил голям особняк. Може просто да е мъкнел камъни.
— Всеки, който идва тук, донякъде е особняк.
— Отнася ли се и за баща ти?
Марк го изгледа със сериозно изражение.
— Несъмнено. Беше обсебен. Отдаде живота си на това място, обожаваше всяка педя от селцето. То бе домът му във всяко едно отношение.
— Но не и за теб?
— Опитах се да продължа делото му. Но не притежавах неговата всеотдайна страст. Може би съм съзнавал, че цялата работа е безсмислена.
— Тогава защо си се крил в абатството цели пет години?
— Имах нужда от усамотение. Беше ми от полза. Но магистърът имаше по-сериозни планове. И ето ме тук сега. Избягал от тамплиерите.
— Тогава какво си правил в планината, когато е паднала лавината?
Марк не отговори.
— Същото, което прави и майка ти тук сега. Опитвал си се да изкупиш някаква вина. Просто не си знаел, че те наблюдават.
— И слава богу, че е било така.
— Майка ти страда.
— Заедно ли сте работили?
Усети опита му да се измъкне.
— Доста дълго. Близки приятели сме.
— Трудно е да се сработиш с такъв характер.
— На мен ли го казваш? Но не е невъзможно. Майка ти страда много, изпитва вина и угризения. Това може да бъде втори шанс за вас двамата.
— С майка ми тръгнахме по различни пътища много отдавна. Така е най-добре и за двама ни.
— Тогава какво правиш тук?