Червени морета под червени небета

Позлатената обител беше още по-тиха от обичайното в седмия утринен час на този Ден на Трона. Повечето гуляйджии и делови люде от редовната клиентела сигурно снощи бяха стояли до късно по Златните стъпала и щяха да станат чак след няколко часа. По негласна договорка закуската на Локи и Джийн тази сутрин беше такава, каквато човек нервно гризка: студени филета от маринована акула с лимон, черен хляб с масло, някаква кафеникава риба, опечена с портокалов сок, и кафе — най-голямата керамична кана, която сервитьорът успя да намери и да донесе на масата. И двамата крадци все още не бяха успели да се нагодят към внезапния обрат в техните дни и нощи.

— Освен ако Вързомаговете не са подсказали и на други за нашето присъствие тук, в Тал Верар — рече Локи. — Може дори да им помагат.

— Ако Вързомаговете помагаха на ония двамата на пристанището, смяташ ли, че щяхме да оцелеем? Я стига! И двамата знаехме, че те сигурно ще ни преследват заради онова, което сторихме със Соколаря, и ако са искали да ни убият, сега щяхме да сме пушено месо. За едно Страгос е прав — те сигурно смятат да си поиграят с нас. Затова продължавам да твърдя, че е по-вероятно някой трети да ни се е обидил за нещо, извършено от нас като Коста и Де Фера. Което значи, че Дюрена, Корвальор и лорд Ландревал са очевидните заподозрени.

— Ландревал го няма от месеци.

— Това не го изключва напълно. Значи прекрасните дами.

— Обаче аз… искрено съм убеден, че те щяха сами да ни преследват. На Дюрена й се носи славата, че добре владее меча, а пък чувам, че и Корвальор е участвала в няколко дуела. Може и да наемат помощници, но те са от тия, които сами уреждат подобни неща.

— Да сме завлекли някоя важна клечка в Слепите съюзи? Или в някоя друга игра, докато напредвахме нагоре по етажите? Да сме настъпили някой по пръста? Да сме пръднали шумно?

— Не мога да си представя, че не бихме забелязали някой толкова недоволен, че да наеме убийци. Никой не обича да губи на карти, то е ясно, но да се сещаш за някои окаяни загубеняци?

Джийн се навъси и отпи от кафето.

— Докато не разберем още нещо, няма смисъл да разсъждаваме. Всеки в града е заподозрян. Всеки на света, по дяволите.

— Така е наистина — рече Локи. — Знаем само, че този, който ги е пратил, е искал да умрем. Не да ни уплаши, не да ни заведат при него да си поприказваме, а чисто и просто да умрем. Може би, ако поразмислим над това, ще се сетим за някой…

Локи млъкна в мига, в който видя, че сервитьорката идва към сепарето им. После се вгледа в нея и видя, че изобщо не беше сервитьорката. Жената с кожената престилка и червеното таке беше Мерейн.